През последните десетилетия видяхме експоненциален ръст в технологичния напредък в медицината. С присъединяването на повече страни към процеса на глобализация се увеличи не само достъпът до повече модерни медицински устройства, но и до познания. Независимо какво се говори, статистиката показва, че смъртността намалява и се удължава средната продължителност на живота, поне в западния свят, а това повдига въпроса какво крие бъдещето по отношение на човешкия живот. Има ли някаква възможност за откриване на ключа към безсмъртие? Ако не, ще можем ли поне да контролираме наследствените заболявания и да избираме възрастта, на която да напуснем живота?
Академичният свят продължава да реализира нови открития в сферата на борбата със стареенето, които са огромен напредък. Молекулярният биолог Елизабет Блекбърн получи Нобелова награда за изследванията си в областта на процесите на стареенето, по специално за откриване на ползите от удължаване на теломерите. Тя обаче също срещна трудности в разширяване познанията отвъд академичните територии.
Тя започна партньорство с психолога Елиса Епел, което доведе до написването на книгата Ефектът на теломерите (The Telomere Effect.) Тя е предназначена за широка аудитория и играе ролята на мотиватор за промяна на нездравословни навици. Книгата твърди, че човек може да контролира собствения си процес на стареене чрез добиването на здравословни навици. Фокусът е върху теломерите, които представляват крайните части на ДНК. Блекбърн ги сравнява с твърдите накрайници на връзките за обувки:
Теломерите те слушат, слушат поведението ти, слушат състоянието на съзнанието ти,
обяснява тя. Слушайки твоето поведението, твоите теломери или ще се удължат, или ще се скъсят. Когато се скъсяват, вероятността клетките да продължат да се размножават е по-малка и евентуално умират. Когато начинът на живот е подчинен на стреса, ефектът е по-висока клетъчна смъртност и съответно – ускорено стареене. За хората с повишен риск към сърдечносъдови заболявания, скъсените теломери означават и по-висока изложеност на риск в по-ранна възраст.
С продължаване изследванията на теломерите, учените се опитват да уточнят каква храна или навици на спане се асоциират с по-дълги теломери.
Харвардският изследовател в областта на генетиката Дейвид Синклер обаче е притеснен от прекаленото опростяване на науката в сферата на ДНК и теломерите. „Мисля, че е много трудно да се докаже убедително, що се отнася до промяната в стила на живот“, казва той. „Невъзможно е доказването на причинно-следствена връзка при хората, така че се разчита на асоциации.“
Джудит Кампизи от Института за изследване на стареенето Бък (Buck Institute for Research on Aging), добавя, че въпреки че клетъчното стареене увеличава рисковите фактори за заболявания, свързани със стареенето, те могат да бъдат предизвикани и от други фактори: „Ако цялото стареене се дължи на теломерите, щяхме да сме разрешили проблема с възрастта отдавна“, отбелязва Кампизи.
Посланието на Блекбърн и Епел обаче включва практически стъпки в посока увеличаване на продължителността на живота чрез поддържане на общото здравословно състояние и намаляване на вероятността за по-ранно настъпване на заболяванията, асоциирани със стареенето. Въпреки че някои учени твърдят, че не може да се разчита стриктно на дължината на теломерите за определяне на необходимите промени в начина на живот, те поне могат да се използват за индикатор и по-добро разбиране на общата генетична картина на човек.
И докато Елизабет Блекбърн и Елиса Епел фокусират работата си върху теломерите, полето на изследвания в сферата на анти-стареенето е много по-широка. Други учени се опитват да определят какво точно е свързано с процеса на остаряване вътре в тялото на човек.
Д-р Лиза Чакрабарти и колегите й от Университета на Нотингам откриха протеин в човешките клетки, който може да устои на ефектите от процеса на стареенето. Наречен е карбоанхидраза и се открива в митохондриите на мозъчните клетки. Те откриха, че протеинът се открива в по-големи количества в мозъка на хора на средна възраст спрямо по-млади индивиди. Те се надяват, че откритието им ще се окаже в центъра на разработката на ново лекарство, което таргетира карбоанхидразата в човешките клетки. Изследването им е публикувано в журнала Aging.
Учените от института Салк в Калифорния (Salk Institute) откриха техника за стимулиране на Йаманака факторите, които представляват колекция от четири гени, отговорни за развитието на плода в утробата. Те се надяват да създадат лекарство, което да мимикрира способността на тези гени да обръщат стари клетки обратно към състоянието им на стволови клетки. Това също би намалило риска от заболяванията, асоциирани със старостта.
