Философът Фил Пикъринг представи новаторска метафора за описание на многосветовната интерпретация в квантовата механика.

Според неговата концепция при квантово събитие светът не се разклонява на множество копия, а се разделя на по-малки фракции.

Аналогията е с парче тебешир, което при счупване се разделя на две части – всяка от тях е само част от цялото, а не негово пълно копие.

Вселената не се самокопира, а се разцепва на по-фини фрагменти

И всеки от тях съдържа по-малко от онова, което прави света свят.

Стандартната многосветовна интерпретация, предложена от физика Хю Еверет през 1957 г., гласи, че квантовата вълнова функция никога не колабира.

При измерване на частица и двата възможни изхода (например спин нагоре и надолу) се реализират в различни светове, които се разделят чрез процес, наречен декохерентност.

Философи като Дейвид Луис, Саймън Сондърс и Алистър Уилсън описват този феномен с термините „разклоняване“ или „разклонение“.

Фил Пикъринг, университет на Западна Австралия: И двете метафори не отговарят на математическия апарат

Вместо тях той предлага понятието „редуцируеми неща“ – обекти, които допускат собственото си намаляване, тоест остават същите дори след премахване на част от тях.

Камъкът или хлябът могат да се считат за редуцируеми, но брадвата – не, защото без дръжката си тя вече няма да бъде брадва.

Пикъринг обяснява, че когато един редуцируем обект се разпадне на части, той не се запазва изцяло във всеки от последвалите екземпляри.

Наполовина изяден хляб е само част от цялото. Това не е тъждественост в строгия философски смисъл, а по-слабо, степенувано отношение, отбелязва Daily Neuron.

В квантовата механика обектите се представят като вектори в математическо пространство, наречено Хилбертово пространство.

Тези вектори имат амплитуди и при образуване на суперпозиции се държат като класически вълни – могат да се обединяват, да интерферират и да се разделят.

Пикъринг се позовава на мереологията на векторите, предложена от самия Сондърс.

Според нея, един вектор на състоянието се счита за „част“ от друг, ако може да бъде събран с ортогонален вектор, за да се получи цялото.

Добра аналогия е сеизмичната вълна, която при преминаване през скали се разцепва на два ортогонални компонента с различни скорости.

Енергията на първоначалната вълна се разпределя между тях, но нито една от новите вълни не е пълно копие на изходната.

По същия начин възникват и световете в квантовата механика

Амплитудата на първоначалната вълнова функция се разпределя между новите светове, но всеки от тях носи само частица от изходната реалност.

Този подход разрешава класическия философски проблем за транзитивността.

Ако първоначалният свят е тъждествен и на двата нови свята, то те би трябвало да са тъждествени помежду си, което противоречи на наблюдаваната разлика.

В модела на Пикъринг всеки нов свят е само част от изходния, поради което те не са задължително идентични. „При разцепването винаги нещо се губи“, пише философът.

Изборът на метафора е от значение не само за философията, но и за интерпретацията на вероятността и запазването на енергията в квантовата механика.

Пикъринг заключава, че многосветовната интерпретация не е „космически копирен апарат“, който произвежда копия на вселени, а процес, при който вселената всеки път става малко по-фина.

Оригинална теория за природата на реалността предложи и Мария Стрьоме от университета в Упсала.

В нейната концепция съзнанието не се разглежда като страничен продукт от дейността на мозъка, а като фундаментално поле, което лежи в основата на всичко, което възприемаме: материя, пространство, време и самия живот.