Компютърните симулации на планетарни системи вече могат да започват от хиляди различни изходни точки.

Това позволява на изследователите да проучат как биха могли да се появят светове, без да се предопределя крайният резултат.

През последните три десетилетия тези модели са се развили от сравнително прости приближения до много по-сложни симулации.

На конференцията „Origins 2026“ в Париж Надер Хагигипур от Хавайския университет представи симулации, предназначени да пресъздадат как може да се е формирала нашата Слънчева система.

В модела не е била заложена предварително познатата ни планетарна подредба.

Хагигипур заяви, че моделите се различават от по-ранните подходи. Започват с множество произволни начални условия и позволяват на законите на физиката да определят как ще се развие всяка система.

Този подход води до по-широк спектър от възможни резултати, защото симулациите не са насочвани към Слънчевата система, която учените вече познават.

„След около тридесет години моделиране на формирането на земеподобни планети по един и същ специфичен начин, стигнахме до момент, в който осъзнахме, че досегашната ни работа има много ограничения“, сподели Хагигипур в Париж.

Симулации без предварително зададена Слънчева система

„Най-жизнеспособната среда за формиране на обитаеми планети, която възниква органично от еволюцията на звездна мъглявина и е свободна от всякакви специфични предположения, е протопланетарен диск с неравномерно разпределение на твърд материал“, пише Хагигипур в своя доклад.

Никой не знае точната изходна точка на нашата Слънчева система, обяснява ученият. Не знаем и как произволни обекти с различни размери са били разпределени в първоначалния протопланетарен диск.

„Затова трябваше да се върнем в началото и да започнем от нулата, оставяйки физиката на планетарното формиране да поеме контрола и да ни води напред“, споделя Хагигипур.

Земята се появява естествено в симулациите

Хагигипур и колегите му установяват, че формирането на Земята на едно разстояние Земя – Слънце (или една астрономическа единица) е естествен резултат от еволюцията на нашата Слънчева система.

„Откриваме, че Венера се появява в около 28% от случаите и поддържа орбитата си. Понякога в обитаемата зона на звездите, понякога малко извън нея. Марс се появява няколко пъти като малък обект в близост до сегашната си орбита“, обяснява експертът.

След това моделите на Хагигипур и колегите му симулират взаимодействията на тези хипотетични планетарни тела.

В миналото изпълнението на подобни симулации е отнемало от шест до осем месеца.

Сега те могат да бъдат направени в рамките на шест до осем седмици на съвременни преносими компютри.

„Дори малка промяна в началните условия може да окаже огромно влияние върху крайния продукт на дадена слънчева система“, отбелязва Хагигипур.

Планетарното формиране може да насочи търсенето на живот

„След като животът е възникнал (не знаем как и никога няма да разберем), той се е разклонил и разделил, за да намери начин да остане в синхрон с еволюцията на Земята“, казва Хагигипур.

„Предвид разпространението на планети с размерите на Земята (включително малки супер-земи) в обитаемите зони на звезди от слънчев тип, би било напълно логично да се приеме, че живот от земен тип е често срещан“, добавя ученият.

Но можем ли да открием живот около други слънчеви системи?

„Откриването на живот на други планети е много сложно нещо. Нашата технология не е на такова ниво. Но този тип изследвания ще ни позволят да разберем характеристиките на планета като Земята. И на физическите процеси, довели до нейното формиране и превръщането ѝ в обитаема“, признава Хагигипур.

„Няма причина да вярваме, че нашата Земя е случайност“, казва още Хагигипур.