Няма пещери в недрата на кометата Чурюмов-Герасименко

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/ DASP/IDA
Антония Михайлова

Независимо от изключително ниската си маса кометата 67P/Чурюмов-Герасименко не съдържа големи кухини, което говори, че първичната материя на Слънчевата система е била необичайно рехава и пореста, съобщават учените от Европейската космическа агенция в статия, публикувана в сп. Nature.

По текущи оценки на учените масата на кометата е около 10 милиарда тона, което е 20 милиона пъти повече от най-големия ръкотворен обект в Космоса – МКС. Това обаче е доста малък показател за небесно тяло с размерите на кометата Чурюмов-Герасименко. Тайната на нейната лекота се заключава в изключително високата степен на пористост на кометата – около 70-80% от общия ѝ обем заемат кухини, а нейната плътност е като на дърво или аерогел.

Затова според Мартин Петцолд (Martin Patzold) от университета на Кьолн (Германия) сред астрономите възникнал въпросът: разпределени ли са тези кухини по недрата на кометата равномерно, или ниската плътност на небесното тяло се обяснява с това, че в нея съществуват големи пещери и мрежи от големи кухини.

Учените успели да дадат отговор на този въпрос, като изучили всестранно гравитационното поле на кометата с помощта на хитра методика за наблюдение, използвана от сондата „Розета“ и редица радиотелескопи на Земята.

Петцолд и колегите му се възползвали от това, че привличането на кометата влияело на обмяната на информация на „Розета“ със Земята, като влияе на честотата на радиосигнала, който пътешества от сондата към наземните станции за връзка.

Когато сондата се сближава с Чурюмов-Герасименко, колебанията в силата на нейното привличане, които възниквали в резултат на нееднородност в плътността на нейните недра, влияели по специфичен начин на сигнала, правейки неговите вълни малко по-къси при движение над особено плътни участъци, и малко по-дълги – при прелитане над кухини.

Тези колебания в честотата на радиосигнала помогнали на учените да съставят доста точна гравитационна карта на кометата, да открият в нея всички големи кухини и повторно да измерят масата ѝ и да изчислят средната плътност. Те се оказали почти такива, както показвали предишните измервания – масата н кометата е почти същите 10 трилиона тона, а плътността – около 530 килограма на кубичен метър.

© ESA/Rosetta/Navcam

© ESA/Rosetta/Navcam

На свой ред недрата на кометата, ако се съди по нейната гравитационна карта, не съдържат нито една голяма пещера, чиито размери превишават няколкостотин метра. Това означава, че материята на 67Р е изключително рехава по природа – около 72-74% тя се състои от пори и други микроскопични кухини, заемащи пространство между зърната прах и леда.

Голяма част от недрата на кометата заема прахът – той е около четири пъти повече, отколкото в кристалите лед, съхранили се в това „космато чудовище“ от времената на рождението на Слънцето, Земята и другите планети. Съответно откритата висока рехавост на кометните недра говори, че първичната материя на Слънчевата система е притежавала сходни свойства.

РИА Новости

Грешка, групата не съществува! Проверете синтаксиса! (ID: 5)
Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори