Според изследователи древни огромни крокодили убивали динозаври, като завъртали телата им в „смъртоносно търкаляне“, разкъсвайки плътта и крайниците им.
Новите открития хвърлят светлина върху начина, по който древните влечуги взаимодействали с обикалящата ги среда.
Крокодилите са най-големите влечуги днес. Соленоводният крокодил е смъртоносно месоядно, което достига поне 7 метра и тежи повече от 1 тон.
Тези хищници ядат всичко, което могат, включително и акули. (Въпреки че тези влечуги убиват хора, много повече умират всяка година от ужилвания на пчели, отколкото от атака на крокодили.)
Колкото и големи да са соленоводните крокодили, техните древни роднини са били още по-големи. Sarcosuchus от Африка и Южна Америка можел да достигне 11,5 метра и невероятните 8 тона. Deinosuchus от Северна Америка стигал на дължина до 12 метра и тежал над 8,5 тона; и Purussaurus от Амазонския басейн бил дълъг над 13 метра, а масата му била поне 10 тона.
Белези от ухапвания, намерени върху фосили, подсказват, че Deinosuchus ловувал динозаври като хадрозаврите, които били средноголеми, с патеподобни усти и били изправени на два крака. Група, която включва тиранозавър рекс и предшествениците на птиците.
Учените предполагат, че Sarcosuchus вероятно също се е хранил с големи динозаври, а Purussaurus ловувал костенурки, риби и бозайници като гигантски гризачи.
Учените смятат, че както модерните крокодили тези древни влечуги сигурно са използвали смъртоносни претъркалвания, за да довършат жертвата си. Притискайки плячката с мощните си челюсти, те завъртали цялото ѝ тяло, за да разкъсат плътта или да откъснат крайниците ѝ.
Обаче това търкаляне може да създаде солидно натоварване на черепа. За да разберат дали черепите на древните крокодили са били достатъчно силни да издържат на такова напрежение, изследователите моделирали черепите на 16 съществуващи вида и на 3 изчезнали групи крокодили.
Предполага се, че Deinosuchus и Purussaurus използвали тези смъртоносни завъртания срещу динозаври и бозайници, но Sarcosuchus е имал тясна уста и вероятно не е можел, тъй като силите, които действат на черепа, са били прекалено големи.
Учените открили, че това търкаляне било по-лесно за малките хищници, защото те били по-леки, което улеснявало завъртането. Това означава, че вероятно е било по-лесно за младите, отколкото за възрастните, казва водещият автор на изследването Ернесто Бланко, палеобиомеханик в института по физика в Монтевидео, Уругвай.
„Възможно е много големи индивиди да са използвали други подходи за разкъсване на месо от едрите гръбначни. Например, със странични движения на главата. Може и просто да са гълтали малката плячка цяла“, пояснява Бланко.
Изследователите посочват, че техният модел има някои неясноти: „Ние изучаваме доста по-едри крокодили от който и да е съществуващ вид. Това означава, че не можем напълно да изключим употребата на тези смъртоносни търкаляния при Sarcosuchus“, казва Бланко за LiveScience.
