Повторният анализ на образци от безкислородни участъци на дъното на Средиземно море, където преди пет години били намерени загадъчни многоклетъчни същества, способни да живеят без кислород, е установил, че те едва ли съществуват всъщност, става ясно от статия, публикувана в сп. BMC Biology.
През април 2010 година светът бил разтърсен от сензация – биолози от Италия и Дания под ръководството на Роберто Дановаро (Roberto Danovaro) открили в един от най-дълбоките участъци на Средиземно море, на дълбочина около три километра, няколко многоклетъчни организма, живеещи, както заявили авторите на откритието, в условията на пълно отсъствие на кислород. Преди това учените смятали, че многоклетъчните организми не могат да живеят в условията на пълна аноксия.
Откритите от тях многоклетъчни, които получили името лорицифери, се явяват малки създания с размер под един милиметър. Те придобили способност да оцеляват и да се размножават в отсъствието на кислород благодарение на специални органели, които техните откриватели нарекли хидрогенсоси, в които протичат всички енергийни процеси в клетките, изисквани в нормални условия на кислород.
Джоан Бернхард (Joan Bernhard) от Океанографския институт Уудс Хол (САЩ) и нейните колеги от 2011 година се опитват да повторят откритието на колегите си от Италия, изучавайки съдържанието в дънни наноси, които тяхната експедиция извадила от различни точки от дъното на Средиземно море.
Както обяснява Бернхард, извличането на живи същества от дъното на морето или дори от природни слоеве е изключително трудно поради разликата в налягането на повърхността на океана и в дълбинните му слоеве. Поради тази причина изучаването на лорициферите и други микросъщества от дълбините обикновено е провеждано посмъртно, като се вземали на доверие думите на Дановаро и неговите колеги за това, че тези същества действително били живи в техните образци.
Авторите на статията се усъмнили в това и разработили методика, която да позволява да се проверят твърденията на откривателите на лорициферите дори в случай че откритите от тях многоклетъчни организми умрат при изваждането на повърхността.
За тази цел учените подготвили специален фосфоресциращ оцветител, който пускали във водата, преди да вземат образци. Според замисъла на океанолозите живите същества, ако обитавали дънните слоеве и водата, трябвало да погълнат част от молекулите на оцветителя и по този начин да издадат следи от своята жизнена дейност при анализа на образците в лабораторията.
За учудване на учените събраните от тях „лорицифери“ действително поглъщали боята, което изглежда, свидетелствало в полза на това, че Дановаро и колегите му не са сбъркали. Но когато Бернхард внимателно изучила техните тела и анализирала това, което се случва с други многоклетъчни – червеи нематоди – в дълбинните слоеве на океанските води, тя разбрала, че всъщност „лорициферите“ били „живи мъртъвци“, а не нормални организми.
Както станало ясно, оживили са ги анаеробни бактерии, заселили се в телата на загиналите лорцифери. Те карали телата на тези „невъзможни“ същества да мърдат и да демонстрират други признаци на живот.
„Публикацията на статията през 2010 година предизвика голям изблик на внимание в научните среди. Нашите наблюдения обаче говорят съвсем противоположното за възможността за съществуване на безкислородни многоклетъчни. Изглежда, няма да ни се наложи да пренаписваме учебниците по биология на простите животни“, заключва Берхард.
