Те пътуваха по-далеч от Земята от всеки друг човек след „Аполо 13“. Сега, след като се приводниха край бреговете на Калифорния, започва най-трудната част: завръщането.

Обратното навлизане в атмосферата със скорост от 40 000 км/ч може да бъде преживяно. Гравитацията обаче, след две седмици живот без нея, е по-малко снизходителна.

За Кристина Кох, Джеръми Хансен, Рийд Уайзман и Виктор Глоувър мисията приключи. Възстановяването тепърва започва.

Първо лекарите, после всичко останало

В момента, в който капсулата „Орион“ се удари в Тихия океан, започна обратното броене за една много по-различна мисия.

Медицински екипи на борда на спасителния кораб на американския флот вече чакаха, докато капсулата беше изваждана от водата.

Всеки член на екипажа премина незабавен медицински преглед преди всичко останало.

Последва транспортиране с хеликоптер до брега, а след това и полет до космическия център „Джонсън“ на НАСА в Хюстън.

Не е бляскаво, но е абсолютно необходимо.

Какво причиняват две седмици извън Земята на тялото

Екипажът на „Артемида II“ прекара в космоса значително по-малко време от стандартната ротация на Международната космическа станция, която продължава месеци.

Това има значение. Очаква се въздействието върху здравето, макар и реално, да бъде далеч по-леко от това, с което се сблъскват астронавтите след шестмесечен престой.

Въпреки това отсъствието на гравитация води до сериозни последствия.

Мускулната маса може да намалее с до 20% само след две седмици в условия на микрогравитация, като най-тежко са засегнати гърбът, вратът и прасците.

Бившият британски астронавт Тим Пийк описва силите при обратното навлизане като „доста наказващи“. Сравними с продължително претоварване, далеч надхвърлящо всичко, което повечето хора изпитват на влакче в увеселителен парк, и продължаващо много по-дълго.

Структурираната рехабилитация започва веднага, а напредъкът се следи отблизо.

Слава, семейство и покана в Овалния кабинет

И за четиримата астронавти притегателната сила на семейството е незабавна. Кох е споделяла, че ще ѝ липсват приятелите от мисията. Онази споделена цел, която прави лиофилизираната храна и липсата на уединение поносими.

Това усещане за екип не изчезва с приводняването, но динамиката се променя.

Личните залози за всеки от екипажа са различни.

Уайзман отглежда сам двете си дъщери тийнейджърки, след като губи съпругата си от рак през 2020 г. Преди излитането е говорил с тях какво ще се случи, ако не се върне.

Съпругата на Хансен, д-р Катрин Хансен, описва децата им като „толкова, толкова развълнувани да видят баща си да живее мечтата си“. Споделя, че семейството планира първо да се събере насаме, преди всякакви по-големи празненства.

Личните моменти ще бъдат на първо място. След това светът ще поиска своето.

Този процес вече е в ход.

Президентът Тръмп се обади на екипажа, докато все още бяха в лунна орбита, и им отправи лична покана за прием в Овалния кабинет в Белия дом.

Все още не е потвърдено дали Хансен, който летя като астронавт на Канадската космическа агенция, ще се присъедини.

Какво предстои за четиримата?

И четиримата остават активни членове на астронавтския корпус на НАСА.

Мисията „Артемида III“, която цели кацане на Луната, е насрочена за 2027 г.

„Артемида IV“ ще я последва през 2028 г. Екипажите и за двете мисии все още не са обявени и никой от четиримата от „Артемида II“ не е изключен като евентуален участник.

Те напуснаха Земята като астронавти. Върнаха се многопо-известни.

А адаптирането към славата може да отнеме повече време, отколкото адаптирането към гравитацията.

Снимки: НАСА