Структура в главния мозък се явява уникална за нашия вид, става ясно от ново изследване международен екип учени.
Тази особеност била наречена от изследователите горна темпорална асиметрична гънка. Сканиране на главния мозък на хора и други примати показало, че тя е присъща само за представителите на вида Homo sapiens.
Учените и медиците знаели за съществуването на горната темпорална асиметрична гънка и преди, но досега не било известно дали тази структура се явява уникална за хората. Гънката е с дължина около 4,5 см и е по-дълбока в дясното полукълбо.
Еволюционната история на формирането на тази структура още не е известна на науката. Но нейното разположение в главния мозък сочи причастността ѝ към осъществяването на комуникация от различен род.
За да разберат повече за нея, авторите на новото изследване провели сканиране на мозъка на 177 души и 73 шимпанзета. Оказало се, че при всички хора на снимките ясно се вижда горната темпорална асиметрична гънка, докато при шимпанзетата тя практически отсъства.
В статия, публикувана в изданието PNAS, авторите отбелязват: горната темпорална асиметрична гънка се вижда на снимки на хора, независимо от техния пол и възраст, но тя почти не се забелязва при приматите.
Учените добавят, че в дясното полукълбо гънката е разположена в частта, участваща в разпознаването на лица и изясняването на мотивите и чувствата на другите хора. В лявото полукълбо тази гънка преминава през частта, свързана с езиковите навици.
Функционалните различия между структурите на главния мозък у Homo sapiens и други примати досега в голяма степен остава загадка за науката и новото изследване разкрива една от тайните.
Преди учените намериха специфична структура в центъра на Брока, който отговаря за навиците за вербална комуникация. При шимпанзетата тази структура е много по-малка, което е логично, тъй като навиците за общуване у животните са съществено по-бедни, отколкото у човека.
Новото изследване установило още една интересна особеност – горната темпорална асиметрична гънка била видна еднакво ясно както при възрастни хора, така и у зародиши в утробата на майките, които още явно не владеят езика. Това говори, че уникалната структура има наследствен признак, който се предава от поколение на поколение генетично, а не се развива с израстването и придобиването на умения.
Биолозите отбелязват, че за получаване на още информация са необходими нови изследвания, по-конкретно генетични. Разбирането на генната природа на наследяването на уникалната мозъчна структура ще помогне да се разбере как в процеса на еволюция хората са станали толкова различни от своите близки родственици приматите.
