Открихме ли други вселени?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© ESA
Антония Михайлова

Преди месец писахме за откритите първи доказателства за съществуването на мегавселена (мултивселена). До такъв сензационен извод изследователите са стигнали благодарение на данните, получени от космическия телескоп „Планк” (European Space Agency’s Planck satellite). Учените са съставили най-точната карта на микровълновия фон – т.нар. реликтово лъчение, съхранило се от момента на зараждането на Вселената. И видели повече от странни следи.

Смята се, че въпросното реликтово лъчение, с което е изпълнено пространството, е отглас от Големия взрив, когато преди 13,8 млрд. години нещо невъобразимо малко и невероятно плътно изведнъж се е взривило, разширило се е и се е превърнало в заобикалящия ни свят. Тоест в нашата Вселена.

При цялото си желание не можем да разберем как е протекъл „актът на творение”. Само с помощта на далечни аналогии може да си представим, че нещо е прогърмяло, припламнало е и се е отнесло. Но е останало ехо, отблясъци или следи. Те са образували мозайката, представена на картата, където светлите („горещи”) участъци съответстват на по-мощно електромагнитно излъчване. И обратното.

„Горещите” и „студените” петна на микровълновия фон трябва да се редуват равномерно. Но картата свидетелства, че равномерно разпределение няма. От южната част на небосвода идва доста по-мощно реликтово лъчение, отколкото от северната. И което е удивително – мозайката изобилства от тъмни хлътвания – дупки, чиято поява не може да се обясни от позицията на съвременната физика.

Съседите напомнят за себе си

Още през 2005 г. Лора Мерсини-Хютън, физик теоретик от университета на Северна Каролина, и колегата й Ричард Холман от университета „Карнеги Мелън” са предсказвали подобни аномалии. И предположили, че те са възникнали поради това, че върху нашата Вселена оказват влияние други вселени, разположени наоколо. По подобен начин на тавана на стаята ви се появяват петна от течовете на съседите отгоре.

Предишната карта, съставена по данни на сондата WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe) на НАСА, е по-неясна и на нея аномалиите не се виждат добре. Новата ясна картина на „Планк” се оказала сензационна. Според учените наблюдаваните аномалии означават, че нашата Вселена не е сама. И че може да има безкрайно количество други.

Новите данни позволили да се получи много по-точна картина на разпределянето на реликтовото лъчение във Вселената.
© ESA

Лаура и Ричард също не са сами в предположенията си. Например Стефан Финей от Лондонския университетски колеж видял на картината на микровълновия фон минимум четири аномално студени кръгли петна, които нарекъл „синини”. И сега доказва, че тези „синини” са възникнали от непосредствени удари на съседните вселени по нашата.

Според Финей вселените възникват и изчезват буквално като мехурите на кипяща течност. А като възникват, се сблъскват и се оттласват една от друга, оставяйки следи.

Накъде отиват?

Преди няколко години група специалисти на НАСА под ръководството на астрофизика Александър Кашлински открили странно поведение на около 800 далечни галактични купа.

Оказало се, че всички те летят в една посока – към определена част от Космоса, със скорост 1000 км/сек. Това вселенско преместване било наречено „тъмен поток”.

© ESA

Наскоро станало известно, че „тъмният поток” обхваща 1400 галактични купа. Те се носят към район, разположен някъде на границите на нашата Вселена, сякаш са привличани от някаква сила. Може би галактиките отиват към друга вселена?

От свят в свят

Може ли да се отиде от нашата Вселена в някоя друга? Или съседите са отделени от непреодолима преграда?

„Преградата е преодолима” – смятат проф. Тибо Дамур от френския Институт по напреднали научни изследвания (Institut des Hautes E’tudes Scientifiques – IHE’S) и колегата му, докторът на физико-математическите науки Сергей Солодухин от московския Физически институт на РАН, който сега работи в Бременския международен университет. Според учените съществуват проходи, водещи в други светове. Отстрани те изглеждат точно като черни дупки, но не са такива.

Тунелите, които съединяват далечните части на нашата Вселена, се наричат къртичини (червоточини, също червееви дупки –wormholes). Това са места, които могат да те отведат едва ли не мигновено някъде в друга галактика, отдалечена на милиони или милиарди светлинни години. Теоретично подобно пътешествие е възможно и в пределите на нашата Вселена. А ако се вярва на Дамур и Солодухин, то може да се стигне още по-далече – в друга Вселена. Не е затворен и обратният път.

Изследователите не изключват, че вселените са съединени една с друга от т.нар. къртичини, които отстрани изглеждат като черни дупки.
© International University Bremen

Според учените подобни обекти наистина не се различават от вече известните ни черни дупки. И че се държат точно като тях – поглъщат материя и деформират пространство-времето.

Единствената съществена разлика е, че през дупката можеш да се придвижиш и да останеш цял. А черната дупка разкъсва с чудовищната си гравитация приближаващите се към нея обекти на атоми.

За съжаление Дамур и Солодухин не знаят как отдалече може да се различи черната дупка от къртичината. Вероятно това ще бъде изяснено, когато някой попадне там и успее да разкаже.

От черните дупки излиза лъчение – т.нар лъчение на Хокинг. А къртичините не изпускат нищо или излъчването им е толкова слабо, че не може да се улови на фона на другите източници.

Все още не е ясно и колко време отнема отиването до друга вселена. Може би части от секундата, а може би милиарди години.

И най-удивителното е, че според учените къртичините може да се създадат изкуствено – на Големия адронен колайдер се сблъскват частици на енергия, многократно превишаваща досегашните нива. Тоест ще се образуват не черни дупки, които плашеха човечеството преди началото на експериментите по моделиране на Големия взрив, а ще се отварят къртичини.

В същото време…

Живеем във вътрешността на футболна топка

Учените са предлагали множество варианти за формата на нашия свят – от баналния мехур до геврек и параболоид. Или дори… чаша с дръжка. Е, наистина от Земята не може да се види как изглежда Вселената отстрани. Но сега, когато има картина на разпределянето на реликтовото лъчение, астрофизиците са направили извод: Вселената прилича на футболна топка, „ушита” от петоъгълници.

„Топката, разбира се, е огромна – казва Дъглас Скот от университета на Британска Колумбия в Канада, – но не толкова, че да се смята за безкрайна.”

Учените отново се опират на странното разпределяне на „студените” и „горещите” участъци. И смятат, че подобен модел може да възникне само в ограничена по размери Вселена. От изчисленията им следва, че от единия до другия й край има общо около 70 милиарда светлинни години.

Що за край е това? За това все още учените предпочитат да не мислят. И обясняват: „топката”, в която живеем, сякаш е огледална отвътре. Ако изпратим от Земята лъч в която и да е посока, той със сигурност ще се върне обратно. Някои лъчи дори вече са се връщали, отразени от огледалния край. И неведнъж. Затова астрономите виждат някои (едни и същи) галактики в различни части на небето. Да, и от различни гледни точки.

Източник: КР

Категории на статиите:
Загадки

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори