Без милост

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Всеки ден четем статии за жестоки, вледеняващи кръвта престъпления и в същото време – истории за човешка доброта и жертвеност. Защо хората са способни както на първото, така и на второто?

Известният американски блогър и журналист Джона Лерър в една от своите книги – „Как вземаме решения”, разказва за това какви механизми формират нравственото чувство. И локализира тези механизми в нашия мозък.

Без емоции

Престъпниците, отличаващи се с немотивирана жестокост, след залавянето им често стават обекти на изучаване от изследователите. В резултат на такива изследвания е формулиран терминът „социопатия”, тоест разстройство на личността, характеризиращо се с игнорирането на социалните норми.

Какво отличава социопата от обикновения човек?

Повечето психологически тестове на социопати с нищо не се отличават от резултатите на обикновени хора. Памет, внимание, владеене на езика – всички тези механизми работят безупречно. Нивото на IQ е достатъчно високо. Понякога дори по-високо, отколкото при средностатистическия човек.

Едмунд Кемпер, известен сериен убиец, според тестовете, е имал IQ от порядъка на 150 пункта, тоест интелект на гений. Други социопати, макар и да не се отличават с такива показатели, като цяло демонстрират доста добри способности за разсъждение. При това социалният им живот бил необичайно беден. Вътрешният свят на такива хора представлява съчетание на сексуални пориви и логически умозаключения. Именно това ги е превръщало в машини за убийства, непознаващи милост.

Невробиолозите вече са започнали да открояват специфичните нарушения, присъстващи в мозъка на социопата. По-скоро причината се крие в нарушения на функционирането на амигдалата. Тази мозъчна област отговаря за разпространението на негативните емоции, например тревога или страх. По такъв начин социопатът не изпитва дискомфорт, когато причинява болка на друг. При нормалните хора се фиксира възбуждане на амигдалата дори при мисълта за извършването на престъпление.

Разумът – адвокат на чувствата

От времената на Просвещението битува мнението, че нравствеността има рационална основа. Имануел Кант твърдял, че нравственият избор е резултат на разсъждения и размишления. И колкото по-внимателно се обмисля нравственото решение, толкова по-голяма е вероятността човек ще извърши правилна постъпка. Аморалността се признавала за нелогична. Понятията „добро” и „зло” се отнасяли към областта на логиката.

Защо социопатите, които не са загубили способността си да разсъждават логично, извършват толкова далечни от понятието за нравственост постъпки? Цялата работа е в това, че всъщност нравствените убеждения се формират далеч не логично. Понятията за нравствено и аморално са тясно свързани с емоционалната сфера. Когато обикновеният човек вижда сцена на насилие – дори на филм, – в организма му започва физиологична реакция: повишава се кръвното налягане, засилва се потоотделянето. Дори думите, така или иначе свързани с насилие („убийство”, „обезобразяване”), предизвикват сходна реакция.

Емоционалната реакция на съобщенията за насилие винаги е първична. Тя предшества рационалната реакция. Едва след като бъде формирана емоцията, се включва разумът, който търси основания за нашето съждение. Разумът влиза в ролята на адвокат на емоциите. Както пише Бенджамин Франклин: „Колко удобно нещо е да бъдеш разумно същество, понеже това позволява на човека да намери и измисли причина за всичко, което възнамерява да извърши.”

Социопатите не чувстват разкаяние просто защото не знаят какво е това. Техният рационален мозък работи безгрешно и – поради липса на емоции – влиза в ролята на адвокат, позволяващ им да извършват всичко…

Преживяванията на Родион Разколников от романа на Достоевски „Престъпление и наказание” за социопата са абсолютно неразбираеми – той не е способен да изпита ужас от извършеното.

Оглеждам се в теб като в огледало…

Макар че социопатът сам не е в състояние да изпитва емоции, той е в състояние да прави верни заключения за това, което преживяват другите хора – страх, болка, огорчение. В дадения случай работи друг мозъчен участък – неголяма група клетки, които учените наричат „огледални неврони”.

Тези клетки сякаш отразяват състоянието на околните. Отчитайки мимиката на другия, мозъкът си съставя представа за това, което се случва в съзнанието на човека. Един от откривателите на тези клетки – Джакомо Ризолати – пише, че огледалните неврони ни „позволяват бързо да разберем какво се твори в главите на другите не с помощта на отвлечени разсъждения, а чрез непосредствена имитация – чрез чувствата, а не чрез мислите”.

С нарушаване в работата на огледалните неврони учените обясняват и такова заболяване като аутизма. За аутиста са изключително сложни всички форми на социално взаимодействие, тъй като на него му е трудно да разпознава и интерпретира емоциите на другите. Д-р Лео Канер, за първи път поставил диагнозата аутизъм на 11 деца през 1943 г., нарекъл заболяването „синдром на извънредната самота” (autos в превод от гръцки означава „сам”).

Сляпото петно

Но и механизмът на съпреживяване на обикновения човек е далече от съвършенството. Едно такова „сляпо петно” на нашето възприятие се илюстрира от станалия афоризъм цитат от романа на Ремарк „Черният обелиск”: „Смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на милиони е статистика” (тази мисъл се приписва и на Сталин).

Пол Словик, учен от университета в Орегон, провел прост експеримент. Той показал на една група доброволци снимки на гладуващи африкански деца, а на друга група просто била съобщена статистика за броя на гладуващите в Малави и Етиопия. На двете групи било предложено да дадат пожертвования на благотворителна организация. Участниците в първата група пожертвали два пъти повече.

Информацията, която ни се подава във вид на цифри и факти, не засяга нашите емоции и затова не включва нравствения ни механизъм. Именно затова, за да изпитаме състрадание, е необходимо да се концентрираме върху трагедията на един човек, като го отделим от общата маса.

Само непосредственото възприятие на чуждите емоции ни позволява да изпитваме състрадание. Защо някои хора обичат лично да съобщават неприятните новини на другите? Чуждата болка моментално се отразява в нашите огледални неврони, искаме това или не.

Безспорно способността към съпреживяване е индивидуална при всеки. И много неща в нравствения облик на човека се формират в социума – жестокостта поражда безсърдечие, равнодушието води до безразличие, а добротата намира отклик в сърцето – ако не на всеки, то поне на повечето хора.

Източник: Тайны ХХ века

Категории на статиите:
Загадки

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори