Ново моделиране на горната атмосфера на Плутон сочи, че тя се простира толкова далече от планетата, че отделни молекули може да долитат дори до спътника му Харон. Дебелината на атмосферата на планетата джудже е оценена на около 10 390 км, тоест около 4,5 диаметъра на Плутон, което покрива повече от половината от разстоянието до Харон.
Преди година е предложен нов модел за оценка на размерите на горната атмосфера по време на слънчевия минимум. Джъстин Ървин от Вирджинския университет в САЩ и колегите му я разширили, включвайки слънчевия максимум и средния показател на слънчевото греене. Това довело до неочакван резултат. Скоростта, с която молекулите бягат от Плутон, се оказала доста по-малка и това също дало напълно различна картина на атмосферата.
Атмосферата на Плутон се състои основно от метан, азот и въглероден оксид, чийто източник очевидно е ледът на повърхността на планетата джудже. Размерът на атмосферата търпи промени в зависимост от положението на Плутон спрямо Слънцето (напомняме, че Плутон има елиптична орбита и понякога той се озовава по-близо до Слънцето, отколкото е Нептун). Когато планетата джудже дойде по-близо, ледът се изпарява и газовете бавно отлитат в Космоса. След това ледът отново се натрупва. Годината на Плутон продължава 248 земни години и последния път той е бил най-близо до Слънцето през 1989 г.
Сложностите, съпътстващи изучаването на атмосферата на Плутон, отчасти са предизвикани от споровете по какъв начин следва да се измерва тя. Колкото по-близо е планетата джудже до Слънцето, толкова по-силно се поглъща ултравиолетовото излъчване. Колкото е по-далече, толкова по-тънка е атмосферата и ултравиолетът активно въздейства на молекулите. Ето защо за различните слоеве се прилагат различни модели.
Не бива да се забравя, че самият размер на Плутон досега остава неизвестен (толкова далечен е от нас този небесен обект). В дадения случай учените изхождат от това, че диаметърът му е 2300 км.
Сега на Плутон се отделя особено внимание, тъй като през 2015 г. при него ще пристигне космическият апарат „Нови хоризонти” и е необходимо отрано да се знае какви опасности може да очакват сондата и какви наблюдения следва да се извършат на първо място.
Резултатите от изследването са публикувани на сайта arXiv.
Източник: Space.сom
