Под повърхността на Марс може да има дори по-сложен живот, отколкото се считаше досега

„Саламури“ под повърхността на Марс може да са източник на живот. Подпочвени води на Марс могат да съдържат достатъчно кислород, за да поддържат аеробен живот, включително прости организми, като например гъби, казват учените.

Не че това доказва, че на Марс има живот. Но то потвърждава възможността, ако има живот на Червената планета, той да е по-сложен, отколкото се предполагаше досега.

„На Земята кислородът е много мощен двигател за еволюцията“, казва Влада Стаменкович, планетарен учен и физик на НАСА в Калифорния, САЩ.

Кислородът на Земята възниква преди около 2.35 милиарда години в „голямото окислително събитие“, в което фотосинтетичните бактерии освобождават големи количества от него в атмосфера, която преди това е била бедна на кислород.

„Виждаме и по-сложни форми на живот около това време“, казва Стаменкович.

Но кислородът сега е само 0.145% от марсианската атмосфера, в сравнение с 21% на Земята. От друга страна цялата марсианска атмосфера има само 0.6% от плътността на земната. На Марс кислородът е рядък газ.

В проучване, публикувано в списанието Nature Geoscience обаче, екип ръководен от Стаменкович пише, че при условия на температура и налягане, които се срещат близо до повърхността на Марс, поразително големи количества кислород могат да бъдат разтворени в подземните води на планетата – далеч повече от необходимото за поддържане на аеробен живот.

Стаменкович казва, че са необходими „саламури“ – солени води, които според неговия екип лесно могат да концентрират кислорода дори от тънката марсианска атмосфера. Процесът работи най-добре, добавя той, при по-ниски температури като тези близо до марсианските полюси и в низините, където налягането на въздуха може да бъде три пъти по-плътно от най-високите върхове на планетата.

Това разбиране, казва той, ще даде на учените насоки при бъдещите мисии на Марс, в опит да разберат къде да търсят и вероятно да намерят признаци на живот. Стаменкович съобщава, че неговият екип разработва инструмент, наречен Transmissive H2O Reconnaissance (TH2OR), който ще използва нискочестотни електромагнитни вълни, за да изследва под повърхността в търсене на вода с концентрация на сол, в която може да се концентрира кислород. „Така тези води могат да бъдат намерени, без да ги докосваме“, отбелязва Стаменкович.

Други изследователи разработват технологии за пробиване под повърхността на Марс, за да се вземат проби от тези подземни води, след като бъдат намерени.

„Трябва да е ясно, че има много други изисквания за аеробния живот, освен кислород“, казва Дейвид Катлинг, планетарен учен от университета в Сиатъл, Вашингтон, САЩ. Те включват източник на органичен въглерод, достатъчно топла температура и вода, която не е толкова солена, за да не функционира по-скоро като консервант, отколкото като средство за живот.

„От къде аеробните микроби на Марс ще получат органичния въглерод, необходим за дишането?“, пита той.

И въпреки че солта в „саламурата“ може драстично да намали точката на замръзване на водата, животът, какъвто го познаваме, се нуждае от температури, които не са толкова студени. „Микробите на Земята престават да се размножават под минус 15 градуса по Целзий“, казва Катлинг.

Микробите също не се справят добре в ситуации, в които няма достатъчно налична вода, количествено изразена като водна активност.

„Не е нужно да държим мед в хладилника, защото микробите не могат да получат достатъчно вода от меда, така че медът не се разваля“, обяснява Катлинг. Същото се отнася и за изключително солената вода – затова нашите предци често са използвали сол като консервант“.

Стаменкович е съгласен, че това са реални опасения, но не смята, че те са непреодолими препятствия пред евентуален живот. Възможно е, казва той, животът да съществува в по-топли слоеве под студените „саламури“ съдържащи кислород, които могат да бъдат използвани по същество като хладилници, от които може да се изтегля кислород, без да се налага да се живее там.

Стаменкович също така отбелязва, че границите на живота поставени от студената температура на Земята се дължат главно на образуването на ледени кристали, нещо, което няма да се случи в „саламурите“, включени в неговото изследване.

Каквато и да е крайното му въздействие върху търсенето на живот на Марс, новото проучване може да е отговорило и на един от най-трайните въпроси на Слънчевата система: Защо Червената планета е червена?

Учените отдавна знаят, че ръждивият цвят на Марс идва от наличието на големи количества железни оксиди върху него. Роувърът Curiosity е открил също манганов оксид в марсианските скали, нещо, което е трудно да се обясни без наличието на значителни количества разтворен кислород в подземните води.

Опитът да се обясни откъде идва този кислород всъщност е едно от вдъхновенията за изследването на Стаменкович.
„Може би „саламурите“ с разтворен кислород помагат за ръждивата повърхност на Марс и могат да обяснят това, което хората виждат от хилядолетия, откакто първобитните хора обърнали погледа си към нощното небе и забелязали „звездата“ с червеникав цвят“, казва Катлинг.

Публикувано в CosmosMagazine.