Нашата памет не е много сигурен хранител на спомени. Както твърдят психолозите, хората, без да съзнават сами това, са склонни към изкривяване на събитията, които са преживели.
Феноменът на лъжливите спомени е открит през 70-те години на миналия век от американската изследователка Елизабет Лофтус. Тъй като човешката памет по своята природа е реконструктивна (тоест при спомените мозъкът отново конструира събития, като често използва информация, получена по-късно), лъжливите спомени може да възникнат не само при психически разстройства, но и при здравия човек. Самият човек не може да различи лъжливия спомен от истинския, тъй като между тях няма физиологическа и психическа разлика.
Любопитно е, че през 70-те години психолозите са започнали да изучават този феномен по молба на полицията. В САЩ през това време се наблюдавала „епидемия” от лъжливи жертви на сексуално насилие. По време на психотерапевтични сеанси хората започвали да си спомнят преживяно в детството насилие от страна на някой роднина. И под впечатлението на тези спомени започвали да съдят близките си.
Първоначално съдът заставал на страната на „пострадалите”, но после решили да привлекат експерти, тъй като подобни случаи зачестили. Нещата стигнали до абсурд – момиче описвало във всички подробности как в продължение на седем години баща й редовно я изнасилвал, но медицинската експертиза установила, че „пострадалата” е девствена. Елизабет Лофтус, която едновременно е психолог и юрист по образование, се заела с това и показала как хората си създават лъжливи спомени.
Един от примерите е история с неприятен инцидент в едно от верига американски кафенета, след който столовете опустели. За да върнат посетителите, собствениците се обърнали към психолог. Елизабет Лофтус и колегите й ги посъветвали да пуснат реклама, която да създава в аудиторията „автобиографични спомени”. Тоест рекламата разказвала как жителите на града винаги са ходили със семействата си точно в това кафене и как са си прекарвали весело и щастливо. След известно време хората повярвали, че са си „спомнили” тези „стари добри времена” и посетителите се върнали в заведението.
Оригинални опити са провели и учените от Психологическия факултет на Санпетербургския университет под ръководството на кандидата на психологическите науки Валерий Гершкович.
На участниците в експеримента били показвани снимки на известни хора – например Мерилин монро, Жерар Депардийо, Владимир Маяковски. В едни случаи им били предоставяни цели снимки, а в други – такива, на които била изобразена само половината от лицето на знаменитостта. След седмица доброволците трябвало да кажат цяла снимка ли са видели, или само половината от нея. Само 21% си спомнили, че са видели половин, а не цяла снимка.
Участниците в изследването изпитваха трудности да си спомнят тази част от информацията, която на етапа на нейното предоставяне е интегрирана до цялостен образ – обяснява Полина Ямщина, участник в проекта. – това е свързано с ефекта на генерацията (при който хората най-добре си спомнят информация, която сами са измислили). Човек просто достроява образа до цял на етапа на обработка на информацията. Затова доброволците не могат да идентифицират какви части от обекта са им предоставени по-рано.”
В резултат, когато на участниците в експеримента била показвана цялата снимка, у тях се създавало лъжливото впечатление, че точно нея са видели преди седмица, макар че тогава им била предоставена само половината от изображението.
Източник: Наука и жизнь
