Последното чумно звено

В Ню Йорк са открити плъхове и бълхи, преносители на чума.

Първото за последните 90 години мащабно изучаване на плъховете в Ню Йорк е проведено наскоро в рамките на Интегрираната програма по контрол на вредителите (Integrated Pest Management, IPM).

Както съобщават авторите, в техните капани попаднали 133 гризача, от които били събрани повече от 6500 ектопаразита – всевъзможни бълхи, кърлежи и въшки – включително над 500 от бълхите Xenopsylla cheopis, които, както се смята, някога донесли в Европа чумата от изток.

„Черната смърт“ – пандемията от чума през XIV век – е станала най-ужасната и прочута за историята на човечеството и е оставила неизлечими следи.

Според съвременните представи всичко е могло да се случи поради застудяването на климата, предизвикано от малкия ледников период. Излизайки от пустинните райони на Гоби, чумната бактерия Yersinia pestis с плъховете е проникнала в Китай и Индия, а оттам с кервани се е добрала до западната част на континента.

Чумата е била навсякъде. Пред това нашествие средновековната медицина е била безсилна и болестта е отнела живота на десетки милиони хора. Загинали са около една четвърт от населението на планетата и около една трета от жителите на Европа.

Съвременни изследвания на останки от починали от „черна смърт“ са потвърдили, че виновница е била именно Y. pestis, разнасяна навсякъде от „чумните“ сиви плъхове Rattus norvegicus – и обитаващите върху тях южни бълхи X. cheopis, които служат за природни преносители на болестта. Не е чудно, че присъствието на тези насекоми в Ню Йорк е привлякло притесненото внимание на специалистите.

Един от учените, участващи в това изследване – ентомологът от Корнуелския университет Матю Фрай, казва: „Ако тези плъхове носят бълхи, способни да пренасят чума от тях към хората, то в тази верига не достига последното звено – самият патогенен микроорганизъм.“

И теоретично бактерията може да се появи във всеки момент. Не бива да се мисли, че чумата отдавна е изчезнала от Земята, просто разпространението на болестта доста стриктно се контролира.

Последната глобална „трета пандемия“ се е случила през XIX век, а епидемии се отбелязват и досега – по-конкретно във Виетнам и на Мадагаскар. Ежегодно болестта продължава да убива 2000–3000 души и няма перспективи за снижаване на това число.

В XXI век отделни огнища периодично се отбелязват в Африка, САЩ, Китай, Индия, Монголия и Казахстан. Съществуващите ваксини са ефективни само за ограничен период и с тях се ваксинират само заетите с потенциално опасна работа специалисти, както и туристи, посещаващи някои диви региони.

За щастие следи от чумна бактерия не се наблюдават в Ню Йорк засега. От друга страна, „Индексът на бълхите“ (Flea Index), по който епидемиолозите оценяват опасност, не вещае нищо хубаво.

Този показател се изчислява, като средният брой на бълхите преносители на заболяването на едно животно при стойност под 1 говори за минимален риск. Но този път той е 4,1, което може да свидетелства за опасност.

Чумата не е единствената заплаха, за която сочи изследването. Същите южни бълхи са способни да разнасят и други болести, включително ендемичен миши тиф.

А освен тях при градските гризачи били открити също тропически миши акари и миши въшки, способни да „надарят“ жителите на Ню Йорк с маса сериозни проблеми.

И ако възбудители на чума не са открити, то са установени доста други опасни микроорганизми, включително бактериите Bartonella, предизвикващи фелиноза – „треска от котешки одрасквания“.