Алегорична маслена картина, наречена „Въздух“, е крила удивителна зоологическа тайна в продължение на повече от четири века.

Учени и изкуствоведи са изумени от ново откритие, което доказва, че изтъкнати художници от миналото понякога са изпреварвали световната наука с векове.

Върху платно на фламандския живописец Ян Брьогел Стари, създадено през далечната 1611 г., е открито точно изображение на уникално поведение при прилепите, което официалната наука успява да регистрира и потвърди едва в наши дни, пише Science Alert.

Какво е скрило платното на фламандския майстор

Картината, която днес се съхранява в Музея на изящните изкуства в Лион, Франция, изобразява десетки видове птици и прилепи, събрани около гръцката муза Урания.

След внимателен анализ на животинския свят върху платното, екип от испански изследователи забелязва сензационен детайл. Прилеп от вида вечерник (от род Nyctalus), който здраво държи в челюстите си пой-на птица.

Подобно поведение е изключително нетипично за прилепите.

Нещо повече, съвременната наука потвърждава този феномен едва през 2001 г. Тогава, с помощта на сложно високотехнологично оборудване учените доказват, че големият вечерник (Nyctalus lasiopterus) действително ловува мигриращи врабчоподобни птици директно във въздуха по време на полет.

Прилепите хващат пернатите в непрогледна нощ, отхапват крилата им в полет и се хранят с плячката си до 20 минути, без изобщо да кацат.

Към момента е известно, че от всички прилепи на планетата единствено големият вечерник е способен на такъв въздушен лов.

Реално наблюдение или мистичен символизъм?

Резултатите от изследването, публикувани в авторитетното научно списание PNAS, повдигат един важен въпрос. А именно – как Ян Брьогел Стари е научил за нощния лов на прилепите през далечния XVII век, когато не са съществували никакви уреди за нощно виждане?

Учените предлагат две възможни обяснения:

Художникът може да е станал свидетел на уникален случай, при който прилеп е уловил птица през деня, или е чул за това от тогавашни ловци или натуралисти.

Внимателни наблюдатели от епохата на Средновековието или Ренесанса може да са забелязали птичи пера в изпражненията на прилепите, което също е пряко доказателство за тяхната диета.

Изследователите подчертават, че художествените образи от миналото изискват предпазлива интерпретация поради широко разпространения по онова време алегоризъм.

Фактът обаче, че Брьогел е изобразил именно вечерник (идентифициран по цвят, размер и форма), а не някой друг вид прилеп, говори за реално емпирично наблюдение, а не за случайна художествена фантазия.

„Самото изобразяване на този вече добре познат хищнически феномен векове преди появата на съвременните биосензори или ултразвукови детектори е забележителен факт“, обобщават авторите на изследването.

Дигитализацията на музеите обещава нови открития

Учените стигат до уникалната находка благодарение на мащабен и систематичен преглед на исторически произведения на изкуството, в които присъстват бозайници и птици.

В картината „Въздух“ са разпознати общо над 60 вида животни, сред които около 40 местни европейски птици и 14 екзотични вида.

Изследователите са убедени, че това е само началото.

Тъй като световните галерии активно дигитализират своите фондове в свръхвисоко качество, компютърните инструменти за сканиране и човешкият анализ скоро ще помогнат да се извлекат от дълбините на вековете още много факти, които досега са били смятани за изгубени или пренебрегнати.