Човешката психика остава една от най-големите загадки. Макар че изследователите са открили много интересни факти за психологическите особености на човека и дори могат да предсказват нашето поведение според някои правила, още много неща остават непознати.
Знаем ли например колко грешни са спомените ни, колко дълго се формират навиците ни или броя на приятелите, които можем да имаме?
Ето тези и други психологически факти, които ще ни помогнат да разберем малко по-добре самите себе си.
Страдаме от „слепота на вниманието”
Ако нищо не сте чували за експеримента „невидимата горила”, гледайте следващото видео. Необходимо е да преброите броя на пасовете, които подават участниците в белите фланелки (вижте видеото, преди да четете по-нататък).
Това е пример на т.нар. сляпо невнимание. Идеята се състои в това, че често сме слепи за това, което се случва буквално под носа ни, ако сме ориентирани на някоя друга задача.
В дадения случай човекът в костюма на горила преминава през групата играчи, спира и си отива. Участниците, заети с броенето на пасовете, често не забелязват горилата. А тези, които знаят за нейната поява, стават още по-невнимателни и пропускат други изменения (като например промяната на цвета на завесите и излизането на едно от момичетата).
Можем да запомним само 3-4 елемента едновременно
Съществува правило на „магическото число 7 плюс-минус 2”, според което човек не може да запомни повече от 5-9 блока информация едновременно. Голяма част от информацията в кратковременната памет се съхранява 20-30 секунди, след което бързо я забравяме, ако не си я повтаряме отново и отново.
Макар че повечето хора могат да задържат в паметта си около 7 цифри за кратък период, практически на всички ни е трудно да задържаме в ума си 10 цифри.
Последни изследвания показват, че сме способни да съхраняваме още по-малко – около 3-4 блока информация едновременно. И макар че се стараем да групираме данните, които получаваме, нашата кратковременна памет си остава доста ограничена. Така например разбиваме телефонния номер на няколко групи числа, за да го запомним по-лесно.
Зле възприемаме съчетанието на синия и червения цвят
Макар че тези цветове се използват в много знамена, червеният и синият цвят се възприемат тежко от нашето зрение, когато се намират един до друг.
Това се случва поради ефект, наречен „хромостереопсис”, който води до това, че някои цветове изпъкват, а други се отстраняват. Това предизвиква раздразнение и умора на очите. Най-силно този ефект се проявява в съчетанието на червеното и синьото, както и на червеното и зеленото.
(„Мегавселена” си взема бележка и обещава в най-скоро време да смени главата на сайта.)
Виждаме нещата различно от начина, по който ги възприемаме
Според изследване на Кеймбриджкия университет… Но всъщност я си прочетете какво искат да ви кажат изследователите.
Не мгоа да пвоарвям, че нисатниа рибарзам квако чтеа. Твоа е феманоенланта мощ на чеошвикя моъзк. Сепрод изедловсатеклси еикп в Кдеймриж, нмяа зачнеине как са пордендеи бкуивте в даутма, ванжо е смао пртъава и поднслеата да са на метатса си. Оснтааолто мжое да е наълпно рбъазрнкао и въркпеи твоа мжеоте да го четтее без прлоебм. Прачинита е, че човшекяит мъозк не чтее всяка бкува поелнотдо, а дуамта ктао цляо. Зантее ли, че кгоато чтеете нисапаното, вжано е првътаа и поледсанта бквуа от дмуата да бдаът на мстятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже, че вскичтоо твоа вемре, котео сте попрлеили в уилчище, е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа, кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана, по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио еднда дмуа не е изиспана пвраинло.
Мозъкът постоянно обработва информацията, която получава от органите на чувствата, и това, как възприемаме информацията (думата), принципно се различава от това, което виждаме (разместените букви).
Способни сме да задържаме внимание около 10 минути
Дори ако се намираме на събрание, където ни интересува темата и човекът много интересно си я излага, то максимумът внимание, което сме способни да поддържаме, е 7-10 минути. След това вниманието ни започва да отслабва и са ни необходими почивки, за да задържим повече своя интерес.
Способността да отлагаме удоволствието се появява в детството
Способността ни да отлагаме незабавното удовлетворение на желанията възниква още в ранно детство. Хората, които отрано могат да отлагат удоволствието, по-добре се учат и по-добре се справят със стреса и разочарованията.
Отдаваме се на мечти в 30% от времето
Обичате ли да летите в облаците? Според психолозите всички ние обичаме да се отдаваме на мечти, или поне в 30% от времето. Някои от нас – още повече, но това невинаги е лошо. Изследователите твърдят, че хората, които обичат да мечтаят, са по-изобретателни и по-добре решават различни проблеми.
Навикът се формира за 66 дни
Учените, изучаващи колко дълго едно или друго действие се превръща в навик, са изяснили, че за това средно са ни необходими около 66 дни.
Колкото по-сложно е поведението, което искаме да усвоим, толкова повече време ни е необходимо. Така тези, които са придобили навика да правят физически упражнения, са имали нужда от 1,5 пъти повече време, за да стане този навик автоматичен, в сравнение с тези, които са изработили навика да ядат плодове на обяд. Дори да пропуснем ден или два, това няма да повлияе на формирането на навика, но прекалено много пропуснати дни може да забавят процеса.
Надценяваме реакцията си на бъдещите събития
Ние не предсказваме бъдещето много добре. По-точно надценяваме реакцията си на бъдещите събития, били те приятни или негативни. Изследванията показват, че хората смятат, че положителните събития – например сватба или голяма печалба, ще ги направят много по-щастливи, отколкото това се случва в действителност. Аналогично смятаме, че негативните събития – като загуба на работа или нещастен случай, ще ни потиснат повече, отколкото в реалността.
Обвиняваме другия, а не ситуацията. И ситуацията, а не себе си
Спомнете си кога сте чакали друг човек, който е закъснял за срещата. Вероятно сте си обяснявали неговото забавяне с безотговорност и неорганизираност. В същата ситуация сте приписвали собственото си закъснение на външни обстоятелства (транспорт, задръствания и т.н.)
В психологията това се нарича „фундаментална атрибутивна грешка” – тоест склонност да виним за поведението на другите вътрешни особености на личността, а за собственото си поведение – външни фактори („нямах избор”, „не ми провървя”). За съжаление дори осъзнавайки нашата склонност да правим несправедливи съждения, така или иначе продължаваме да допускаме тази фундаментална грешка.
Броят на приятелите, които можем да имаме, е ограничен
Дори ако можем да се похвалим с няколко хиляди приятели в социалните мрежи, всъщност имаме ги ограничени. Психолозите и антрополозите са определили „число на Дъмбар” – тоест максималния брой близки връзки, които може да има човек, и те са от 50 до 150.
Не можем да не обръщаме внимание на храната, на секса и на опасността
Забелязали ли сте, че хората винаги спират, за да погледат сцени на нещастни случаи? Всъщност ние не можем да не обръщаме внимание на ситуации на опасност. Всеки човек има древна мозъчна структура, която отговаря за оцеляването и пита: „Мога ли да го ям това”, „Да се отдам ли на този секс”, „Може ли това да ме убие?”.
Храна, секс и опасност – ето за какво се грижи тази структура. Тъй като без храна човек умира, без секс не може да продължи рода, а ако умре, двата първи пункта няма да имат смисъл.
Знаем как да правим неща, които никога преди не сме правили
Представете си, че никога не сте виждали iPad, но са ви го дали и са ви предложили да четете на него книга. Дълго преди да включим iPad и да започнем да го използваме, в главата ни вече има модел как да четем книга с него. Ще имаме предположение как ще изглежда книгата на екрана, от какви функции ще можем да се ползваме и как да направим всичко това.
С други думи, имаме мислен модел за четенето на книгата с таблета, дори ако никога не сме го правили. Мисленият ни модел ще се отличава от този на човека, който вече е чел електронни книги, и от този, който изобщо не знае какво е iPad.
Нашите мислени модели се основават на непълни факти, минал опит и дори интуитивни представи.
Искаме по-голям избор, отколкото можем да овладеем
Ако влезете в който и да е супермаркет, ще видите огромен асортимент продукти и всичко това, защото ни е необходим голям избор.
В едно изследване, проведено в супермаркет, изследователите представили на участниците 6 вида мармалад, а след това 24 вида. И макар че хората по-често спирали пред рафта с 24 вида, те шест пъти по-често купували мармалад от рафта с 6-те вида мармалад.
Това се обяснява просто. Независимо от факта, че ни се струва, че искаме повече, нашият мозък се справя само с ограничено количество елементи едновременно.
Щастливи сме, когато сме заети с нещо
Представете си, че се намирате на летището и трябва да си приберете багажа. И че са ви необходими около 12 минути, за да стигнете до зоната за получаването на багаж. Когато се доближите до лентата, веднага вземате чантата си.
Сега се опитайте да си представите аналогична ситуация, само че стигате до лентата за багаж за 2 минути и чакате куфара си 10 минути. Макар че и в двете ситуации получаването на багажа ви е отнело 12 минути, във втория случай вероятно ще сте по-нетърпеливи и нещастни.
Ако човек няма причини да бъде активен, той решава нищо да не прави. И макар че това ни помага да съхраним енергия, бездействието ни кара да се чувстваме нетърпеливи и нещастни.
Повечето решения вземаме подсъзнателно
Макар че ни харесва да мислим, че нашите решения са внимателно контролирани и обмислени, изследванията говорят, че всекидневните решения всъщност са подсъзнателни и за това си има причина.
Всяка секунда нашият мозък е атакуван от над 11 милиона индивидуални единици данни и тъй като не можем внимателно да проверим всички, нашето подсъзнание ни помага да вземем решение.
Прекрояваме спомените си
Ние възприемаме спомените си като малки филми, които си проиграваме в главите и смятаме, че те се съхраняват по същия начин като някое видео на компютъра. Но това не е така.
Всеки път, когато мислено се връщаме към някое събитие, ние го променяме, тъй като нервните пътища всеки път се активират различно. Върху това могат да влияят и по-късни събития, и желание да запълним празноти в паметта. Така например може да не помним кой още е бил на роднинската среща, но тъй като лелята обикновено присъства, може с времето да я включим в нашия спомен.
Не можем да изпълняваме няколко неща едновременно
Ако си мислите, че можете добре да изпълнявате няколко неща едновременно, грешите. Учените са доказали, че не можем да правим едновременно 2-3 неща. Разбира се, можем да вървим и в същото време да разговаряме с приятел, но нашият мозък се фокусира само върху една приоритетна функция в конкретен момент от времето. Това говори, че не можем да мислим за две различни неща едновременно.
Най-ярките ни спомени са грешни
Спомените за вълнуващи и драматични събития, които буквално изригват в съзнанието ни, оказва се, са пълни с грешки.
Известни примери за този феномен са събитията, свързани с 11 септември. Психолозите питали участници да опишат подробно какво са правили, къде са били и други детайли, свързани с това събитие, веднага след терористичния акт и три години по-късно. Изяснило се, че 90% от по-късните описания се отличавали от първоначалните. Много хора могат в детайли да опишат къде и какво са правили в момента, когато са чули новината. Проблемът е само в това, че тези детайли са неверни, тъй като силните емоции, свързани с паметта, изкривяват спомените.
Мозъкът е също толкова активен насън, колкото и по време на бодърстване
Когато спим и сънуваме, нашият мозък преработва и обединява опита от целия ден, създава асоциации от получената информация, решава какво да запомни и какво да забрави. Вероятно често сте чували съвета да се наспите добре преди изпит или важно събитие. Ако искате да запомните това, което сте научили, най-добре е да поспите след това.
Източник: Business Insider
