Съвременният египетски град Луксор ненапразно е наричан „музей под открито небе”. Тук, на западния бряг на Нил, е разположена знаменитата Долина на царете, където са открити гробниците на много фараони. Сред тях са Тутанкамон, Сет I, Рамзес I и други. Някога на мястото на Луксор се е намирал град Тива – столица на Древен Египет от периода на Средното и Новото царство.
Една от най-големите гробници в Долината на царете – KV11, е принадлежала на фараона Рамзес III, чиято мумия е открита през 1886 г. При този фараон, управлявал в периода 1186–1156 г. пр.н.е., египтяните успешно са отбивали чуждата инвазия и са извършвали военни походи към съседите, а в страната продължавало активното строителство на храмове.
Благодарение на един от четирите папируса, съхранявани в египетския музей в Торино (Museo egizio Torino) – Торинския съдебен папирус, както и на споменавания в други папируси, историците са установили, че върху Рамзес III е извършено покушение с цел узурпиране на властта, организирано от царица Тие и Пентаур – един от синовете на фараона. Макар от източниците да е ясно, че заговорът се е провалил (организаторите на преврата са били дадени на съд), остава неясно колко успешно е било самото покушение над фараона.
В статия, публикувана в British Medical Journal, египтолози съвместно с биолози, както и специалисти по рентгенология от Германия, Египет и Италия, разказват, че са успели да разберат причината за смъртта на Рамзес III. Идентифицирано е и тялото на сина му – предполагаемия организатор на покушението.
„Знаехме, че Рамзес III е починал през 1156 г. пр.н.е. на 65-годишна възраст, но причината за смъртта му оставаше неизвестна – разказва Захи Хавас, най-известният египетски археолог. – Сега, благодарение на компютърна томография, успяхме да разгледаме смъртоносна рана на шията на мумията.”
Според специалистите травмата вероятно е била нанесена от много остър нож, което говори в полза на успеха на покушението. Забележително е, че на мястото на смъртоносното раняване е бил открит уаджет (още „око на Ра” или „око на Хор”). Смятало се е, че този амулет има сила да изцелява. Вероятно древните балсаматори са смятали, че Рамзес III с негова помощ ще се избави от раната в задгробния живот.
Генетичното изследване на мумията на Рамзес III и на неизвестен мъж, открит в гробницата му, е показало близката родствена връзка между тях. Тъй като втората мумия в момента на смъртта си е била на 18-20 години, учените смятат, че това е син на фараона.
Любопитното е, че втората мумия също не е умряла от естествена смърт. Многобройни признаци, сред които непропорционално издути гърди и следи по шията сочат, че той вероятно е бил обесен или удушен.
Според Албърт Зинк, шеф на Института по изучаване на мумиите и снежния човек при Европейката академия (Institute for Mummies and the Iceman at the European Academy), тялото принадлежи на Пентаур.
Мумията на Пентаур. Стрелките сочат кожните гънки, образувани в резултат на обесване.
„Мумията беше обвита в козя кожа, която се е смятала за нечиста. А мумифицирането е проведено без процедурата по отделяне на вътрешните органи и главния мозък – разказва професор Зинк. – Младият човек е бил погребан по начин, неподобаващ на принц, което свидетелства, че той е бил един от подбудителите на заговора.”
„По-скоро, за да избегне наказанието, му е било предложено да извърши самоубийство”, добавя ученият в прессъобщение на университета на Тюбинген.
