На 2 юли се отбелязва Световният ден на НЛО, известен още като Ден на уфолога.

Датата не е избрана случайно – тя е свързана със събитие, случило се преди 77 години в пустинята на щата Ню Мексико, което и до днес разпалва въображението на милиони.

Всичко започва в ранната сутрин на 2 юли 1947 г.

Фермерът Мак Брейзъл, докато проверява овцете си в ранчо близо до градчето Розуел, се натъква на странни отломки, разпръснати из полето.

Сред тях имало гумени ленти, парчета леко фолио и дървени летви.

Материалите били необичайни на допир и не се поддавали на огъване или счупване. Брейзъл съобщил за находката на местния шериф, който от своя страна информирал военните.

На 8 юли 1947 г. пресслужбата на армейската авиобаза в Розуел публикува шокиращо съобщение: „Разузнавателният отдел на 509-и авиополк е заловил летящ диск“.

Новината предизвиква сензация, но тя трае по-малко от 24 часа.

Още на следващия ден генерал Роджър Рейми от щаба във Форт Уърт опровергава информацията, заявявайки, че става въпрос за останки от обикновен метеорологичен балон с радарен отражател.

Медиите бързо губят интерес и инцидентът е забравен за следващите 30 години.

Разкриването на истината

Истинският отговор на загадката идва едва през 1994 г., когато конгресменът от Ню Мексико Стивън Шиф настоява за официално разследване.

В отговор Военновъздушните сили на САЩ публикуват доклад, озаглавен „Докладът Розуел: Факти срещу измислица в пустинята на Ню Мексико“.

В него се признава, че през юли 1947 г. край Розуел действително е паднал апарат, но той е бил част от строго секретния проект „Могул“.

Проектът представлявал верига от височинни балони, оборудвани с акустични микрофони.

Целта им била да засичат от голямо разстояние съветски ядрени опити и изстрелвания на балистични ракети.

Както обяснява историкът на космонавтиката Антон Первушин, за военните е било по-лесно да премълчат за „летяща чиния“, отколкото да разкрият същността на секретния си проект.

„Когато тръгнаха слухове за извънземни, за военните беше по-удобно да кажат, че е паднала чиния, отколкото да разкрият истинската цел на проекта. Разбира се, това не е дезинформация в чист вид. А пример как конспирологията послужи като удобен параван“, коментира той.

Възкресяването на мита

В края на 70-те години майор Джеси Марсел, един от участниците в първоначалните събития, дава сензационно интервю.

В него той твърди, че историята с метеорологичния балон е била прикритие, а отломките са принадлежали на „обект от неземен произход“.

Думите му не са подкрепени с документи. Но това не се и изисква. Историята е завладяваща, включва военни, тайни и красиви детайли за необикновеното фолио.

Конспиративните теории, книгите и филмите бързо превръщат Розуел в туристическа атракция. А ежегодният фестивал в чест на инцидента привлича до 200 000 души.

Антон Первушин отбелязва, че образът на летящата чиния се появява много преди Розуел – още във фантастичната литература от втората половина на XIX век.

„Прототипът на корабите на извънземните е летящият диск, който наричаме фризби. Според тогавашните представи за аеродинамика дискът е бил отлично средство за летене, от което писателите са се възползвали“, казва той.

Денят на уфолога е повод не само за забавление, но и за размисъл върху природата на космическите митове

Розуелският инцидент показва, че страхът има големи очи, а конспиративните теории могат да бъдат изгодни за някого.

Един мит може да се роди от едно-единствено неловко прессъобщение, а след това десетилетия наред да плаши и възхищава хората по света.

Добрата новина е, че можем да се откажем от митовете.

Истината за Розуел отдавна е достъпна в два официални доклада на ВВС на САЩ от 1994 и 1997 г., както и в отворените архиви на проект „Могул“. Нужно е просто човек да поиска да я намери.