Учените периодично регистрират слънчеви изригвания, но обикновено тези сигнали затихват в рамките на няколко часа или най-много дни. Един необичаен случай обаче постави под въпрос досегашните разбирания.

Ново проучване търси обяснение на сигнал от 2025 г., който според редица експерти, е нещо наистина изключително, пише Earth.com.

Сигналът е продължил цели 19 дни

Той предизвиква огромен интерес относно това какво в слънчевата атмосфера е могло да поддържа активността му толкова дълго.

Многократно надминава предишния рекорд от 2002 г., когато е регистриран сигнал с продължителност около 5-6 дни.

Проучването, ръководено от геофизика Вратислав Крупар от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА, си поставя за цел да разбере какво е поддържало слънчевото радиоизбухване толкова дълго време.

Според експертите, продължителността на сигнала е била толкова извън нормата, че стандартните обяснения просто не са били приложими.

Изследователите отбелязват, че този тип сигнал се нарича избухване от тип IV

Той възниква от облаци електрони, уловени в големи магнитни структури около Слънцето. Важно е да се уточни, че самите радиовълни са безвредни за хората на Земята.

Магнитните условия, които ги причиняват обаче, често са съпътствани от мощни изригвания, способни да повредят сателити.

Авторите на изследването посочват, че единичен сигнал с такава продължителност представлява предизвикателство за наблюдение.

Поради въртенето на Слънцето, източникът постоянно се е появявал и изчезвал от полезрението на апаратите.

Нито един космически апарат не е могъл да наблюдава целия процес от началото до края. Затова екипът на Крупар е комбинирал данни от множество мисии.

Сега резултатите показват, че докато Слънцето се е въртяло, избухването е било „предавано“ от един космически апарат на друг, като всеки го е улавял за по няколко дни.

Именно това предаване се оказва ключът към загадката

Данните сочат, че сигналът се е движил в пълен синхрон с въртенето на Слънцето. С други думи, това е била една-единствена структура, която се е въртяла заедно със звездата и е останала активна през цялото време.

Екипът е използвал и специален метод за корекция, за да определи източника на радиосигнала в слънчевата атмосфера. Това е позволило на учените да го проследят до неговия реален произход – структура, известна като „шлемовиден стример“.

Според учените, наличието на магнитен капан обяснява как електроните са успели да останат на едно място в продължение на 19 дни.

Уловените частици губят енергия с времето и ако бяха оставени сами, щяха да изчезнат. Учените обаче са открили три коронални изхвърляния на маса, които са се случили в приблизително същия участък на Слънцето през тези седмици. Изглежда, че всяко от тях е „презареждало“ силовите линии на стримера с нова порция заредени електрони.

Идеята за „презареждане“ съответства на времевата рамка, но точният механизъм, поддържал стабилността на капана толкова дълго, все още не е изяснен. Учените планират да продължат изследванията си, за да намерят отговор на този въпрос.