Радарни снимки на полярните шапки на Марс сочат, че преди около 375 000 години на Червената планета е приключил ледников период, от който той постепенно излиза днес, става ясно от статия, публикувана в Science.
„Климатът на Марс се е променял значително по-силно, отколкото на Земята, тъй като неговата ос на въртене се „клати“ значително повече, отколкото на нашата планета. Затова в миналото Марс може да е изглеждал съвсем не така, какъвто го виждаме днес“, казва Айзък Смит (Isaac Smith) от Югоизточния изследователски институт в Боулдър (САЩ).
Смит и колегите му отрили, че в сравнително неотдавнашното минало на Марс е царял ледников период, от който Червената планета постепенно се „съвзема“, като изучили данните, събрани от сондата MRO при изучаването на залежите от воден лед на северния полюс на Червената планета.
Както обясняват учените, ледниковите периоди на Марс настъпват не когато на полюсите е студено, а обратно – когато там е топло, тъй като сравнително топлият климат допринася за формирането на мобилни залежи лед и тяхното „претакане“ в средните ширини на Червената планета. По време на междуледниковата епоха на полюсите на Марс цари студ, който допринася за нарастването на масата и обема на ледовете за сметка на водата, изпаряваща се в средните ширини.
Настъпването на ледовете в „топлите“ периоди и тяхното отстъпване в „студените“ времена според Смит трябва да оставят следи на повърхността на Марс, забележими за радарите и оптичните инструменти на орбиталните сонди. Освен това следи от отстъпване и движение на ледниците може да се открият и в самите ледове на полюса, като се изчисли скоростта, с която те са се натрупвали или се натрупват.
Като анализирали стотици радарни снимки от MRO и изображения от сондите от серията „Викинг“ преди повече от 35 години, учените стигнали до извода, че Марс се е намирал в плен на ледников период сравнително скоро – преди около 370-375 хиляди години.
Северният полюс на Марс. © Fritz Foss/Nathaniel Putzig
За времето на отстъпването на ледниците на полюсите са се натрупали повече от 87 000 куб. м воден лед, което би било достатъчно да покрие цялата повърхност на Червената планета с 60-сантиметров слой вода.
Подобни запаси вода били изненада за учените, които очаквали да видят три пъти по-малко лед, отколкото показват данните от инструментите на MRO.
Според Смит топенето на Марс продължава и днес, за което говорят наскоро откритите следи от движение на вода по неговата повърхност. Бъдещите наблюдения на ледниците според планетолога ще ни помогнат да разберем как ще изглежда Марс в близко бъдеще и как тези изменения се отразяват на неговата обитаемост.
