Невростимулацията на дълбочинните структури на главния мозък отдавна се прилага в терапията на болни, страдащи от паркинсон. Сега немските медици предлагат този метод да се използва за лечение на редица други нарушения на моториката. Методът на хроничната стимулация на дълбочинните структури на главния мозък днес се използва широко в т.нар. функционална неврохирургия.
Този метод предвижда вграждането в мозъка на пациентите на електроди, свързани с невростимулатор, който се имплантира подкожно в областта на ключицата, и генерират сигнали в строго определена честота и амплитуда. По такъв начин обикновено се помага на болни, страдащи от нарушен мускулен тонус и произволни движения.
Сега немските изследователи са попаднали на още по-дълбока структура в средния мозък. Тя играе много важна роля в регулирането на моторните функции на организма. Нарушенията в работата на този участък нерядко води до различни форми на мускулна дистония, в резултат на което пациентът не може да управлява крайниците си и губи координация на движенията си.
Изследователите още не знаят конкретно какви неврофизиологични механизми се крият зад тези патологии. Но вече са наясно, че стимулацията, съответстваща на електрически сигнали с честота половин херц, тоест един импулс на две секунди, може съществено да облекчи положението на болния.
Проф. Йоаким Краус, завеждащ отделението по неврохирургия в Висшата медицинска школа в Хановер, казва: „Очевидно тази стимулация с честота, различна от стандартната, се възприема от мозъка като пречка. Този сигнал внася промени в регулаторната моторна функция.”
Оптималната позиция на електродите в неврохирургията се определя въз основа на данните от енцефалограмата. Всеки участък от мозъка има своя, различна от другите картина на активност. Проф. Краус пояснява: „Това може да се представи като пътуване през цяла Европа, от Швейцария в Испания. Ние пресичаме различни страни, в които говорят на различни езици и по езика можем да съдим къде се намираме в дадения момент. Точно така по особеностите на мозъчната активност можем да определим през какъв участък от мозъка в дадения момент преминава поставеният от нас електрод.”
По време на процедурата пациентът се намира в пълно съзнание. Той получава само местна упойка на мястото, където хирургът поставя електрода в черепа. Самият мозък не чувства болка. По време на операцията хирурзите разговарят с пациента, което им позволява с голяма точност да определят оптималното положение на електрода.
Тук от лекарите се изисква наистина ювелирна работа, тъй като подложеният на стимулация участък от мозъка не превишава един милиметър в диаметър. След няколко дни, ако не възникнат усложнения и електродът успешно изпълнява функцията си, медиците имплантират невростимулатор с размер на две кибритени кутийки и поставят подкожно проводниците.
Разбира се, тази операция не може да се смята за излекуване на пациента, признава Краус. „Това е терапия на симптоматиката, не става дума за терапия на основното заболяване. Ако изключим невростимулатора, веднага се връщат предишните симптоми.”
И все пак новият метод значително повишава качеството на живот на определена категория пациенти.
Източник: CyberSecurity
