Часовникът отива с час назад

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

На 28 октомври връщаме часовниците с час назад – това става всяка година в последната неделя на октомври, след като в края на март сме ги преместили с час напред.

Човек е устроен така, че да става с изгрева, за да използва максимално светлината на деня. Оттук води началото си идеята за лятното и зимното време, по която днес живеят много страни по света.

Обикновено хората се будят в 7 часа и ако стрелките не се преместят, цял час дневна светлина ще бъде загубен и ще се използва повече изкуствено осветление. Синхронизирането на времето на бодърстване със светлите часове на денонощието е въведено с цел да се икономисва електроенергия от осветление.

Мнозина смятат за неудобно местенето на стрелките. В селските стопанства например е трудно да научат кравите да дават мляко с час по-рано. Други твърдят, че мярката не води до икономии, а и човешкият организъм не се адаптира веднага към новия график.

Преминаването на лятно време е въведено за пръв път от Германия през Първата световна война. Тогава немците решават, че ако увеличат деня с един час, ще водят бойни действия по-ефективно. Германия, нейните съюзници и окупираните територии преминават на лятно време на 30 април 1916 г. Примерът им е последван почти от цяла Европа, без Русия, която въвежда мярката година по-късно.

След края на войната политиците решават, че необходимостта от лятно време е отпаднала. Селяните започват да протестират, че мярката се отразява негативно на добитъка. Затова много страни отменят лятното време през 1919 и 1920 г.

В Съединените щати стрелките са местени през 1918-а. 28-ият президент Удроу Уилсън, привърженик на лятното време, два пъти налага вето над отмяната му, но втория път то е преодоляно. Лятно часово време е въведено отново през 1974 г.

В Русия лятно време се въвежда през юли 1917 г. и действа до 1930 г., когато стрелките се преместват с един час напред спрямо поясното време. Това време е наречено „декретно“, тъй като е въведено с декрет на Съвета на народните комисари от 16 юни 1930 г. От 1981 г. отново се въвежда лятно време, а през 2011 г. Русия спира да се връща към зимно време и сега страната е с два часа напред от поясното време.

Днес 119 страни местят часовниците напред и назад, но не навсякъде това става в един и същи ден. В Намибия например преминаването към лятно време става в първата неделя на април, а зимното се връща в първата неделя на септември. В Йордания това става в първия четвъртък на март – последният петък на септември, в Бразилия – третата неделя на февруари – третата неделя на октомври, и т.н.

Кратка история на времетоЕдно денонощие съответства на пълното завъртане на Земята около нейната ос – тоест на 360 градуса. А това означава, че при пресичането на всеки меридиан пътешественикът трябва да премести часовника си с 4 минути, за да съответства той на слънчевото време.
Това е променено от канадския инженер Стандфорд Флеминг през 1879 г. Той първи предлага да се обединят различните часови зони в часови пояси – обширни зони с еднакво време. През 1929 г. тази система получава световно разпространение.
В основата на съвременната система на часовите пояси е координираното универсално време (UTC), или световно време, от което зависи времето във всички часови пояси. Повърхността на Земята е разделена условно на 24 часови пояса. При прехода от един часови пояс в друг минутите и секундите остават същите, променя се само часът.

В Европа преходът към зимно време става не по местно време, а по средно гринуичко време (Greenwich Mean Time – GMT), или по-точно по координирано универсално време (Coordinated Universal Time – UTC).

От всички европейски страни само Исландия не се възползва от преимуществата на лятното време и се придържа към Гринуич. Има и други страни извън ЕС, които не използват мярката – Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан и т.н.

В България лятно часово време е въведено на 1 април 1979 година.

От 1979 до 1996 г. лятното време започва от 0 часа на последната неделя на месец март или първата неделя на април и продължава до 0 часа на последната неделя на септември или първата неделя на октомври. През 1997 и 1998 г. лятното време започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 3 часа в последната неделя на октомври.

От 1999 година лятното време започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.

Статията е публикувана във вестник ПРЕСА

Снимка: Гринуичкият меридиан, отбелязан на Кралската обсерватория. © ChrisO

Категории на статиите:
Синя луна

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори