Дори когато световната икономика е почти неподвижна, най-добрият анализ предполага, че светът е на път да освободи 95 процента от въглеродния диоксид, отделян в обикновена година, като продължава да загрява планетата и да задвижва климатичните промени, дори когато огромна част от населението на планетата си стои у дома.
Прогнозираният 5,5-процентов спад на емисиите на въглероден диоксид (СО2) ще бъде най-голямата годишна промяна, като ще надмине резултата от финансовата криза през 2008 г. и Втората световна война. Но си струва да се запитаме: откъде идват всички тези емисии? И защо спирането на повечето пътувания и транспорт не е достатъчно, за да забавят климатичните промени?
„Мисля, че основният проблем идва от там, че хората се съсредоточават прекалено много върху личните си преживявания и дали летят или не, без да се занимават наистина със структурните проблеми, които наистина причиняват повишаване на нивата на въглероден диоксид“, казва Гавин Шмид, климатолог и директор на Института за космически изследвания на НАСА Годард в Ню Йорк.
Транспортът представлява малко над 20 процента от глобалните емисии на въглероден диоксид, според Международната агенция по енергетика. Това е значителна част, но също така означава, че дори и всички пътувания да са напълно спрени или да са безвъглеродни (представете си електрическа влакова система захранвана от възобновяеми източници, комбинирана с лични електромагнитни устройства и самолети със слънчеви батерии), все още ще останат 80 процента от емисиите на въглеродни окиси идващи от изкопаеми горива.
Откъде идват всички тези емисии? От една страна, все още се произвеждат приблизително същите количества електроенергия – дори и повечето хора да стоят вкъщи вместо на работните си места. Комбинираното електричество и отопление представлява над 40 процента от глобалните емисии. Много хора по света разчитат на дърва, въглища и природен газ, за да стоплят домовете си и да готвят храната си, а на повечето места добиваното електричество също не е толкова зелено.
Дори и при по-голяма част от света, който би работил от „хоум офис“, хората все още се нуждаят от компютърна мрежа, за да поддържат връзка с интернет, за да има осветление и климатизиране на дома. „Има смяна от офиса към дома, но токът не е изключен и тази енергия все още се генерира до голяма степен от изкопаеми горива“, казва Шмит. В Съединените щати 60 процента от производството на електроенергия все още идва от изкопаеми горива – въглища, нефт и природен газ. Така е и в Европа.
Производството, строителството и други видове индустрия представляват приблизително 20 процента от емисиите на CO2. Някои промишлени процеси като производство на стомана и топене на алуминий използват огромни количества изкопаеми горива и този тип производства продължават, въпреки пандемията, казва Шмит.
Реалността е такава, че емисиите трябва да бъдат намалявани със 7,6 процента всяка година, за да се предотврати глобалното затопляне от надхвърляне на 1,5 градуса по Целзий в сравнение с пред-индустриалните нива – прагът, свързан с най-опасните климатични заплахи – според анализ на Програмата на ООН за околната среда. Дори ако глобалното блокиране и икономическият спад намалят емисиите със 7,6 процента тази година, емисиите ще трябва да паднат още повече годината след това. И годината след това. И така нататък.
В средата на пандемията стана обичайно да се посочва ясното небе над големите градове, по-чистите водоеми и съживяването на дивата природа, като доказателство, че хората могат да променят изменението на климата.
„Наскоро емблематични снимки на кристално чист силует на Лос Анджелис без обичайната му обвивка от смог са убедително доказателство за това какво може да се случи, когато хората не използват превозни средства, които замърсяват въздуха“, пише Майкъл Грунвалд в списание POLITICO.
Тези аргументи свързват замърсяването на въздуха и водата с емисии на CO2. Но електроцентралите и нефтените рафинерии все още изпомпват въглероден диоксид в атмосферата, а междувременно компаниите за природен газ и животновъдството продължават да отделят метан.
„Мисля, че хората трябва да карат колело, вместо да шофират, и трябва да се качат на влака, вместо да летят“, каза Шмит. „Но дори да се случи, това са малки в сравнение с наистина големите структурни проблеми, които не се променят.“
Струва си да се помни, че намаляването на въглеродните емисии няма да доведе до промени в тенденцията на затопляне на Земята. Докато не намалим емисиите практически до нула – така че емисиите, постъпващи в атмосферата, да бъдат еквивалентни на тези, които текат навън – Земята ще продължи да се затопля.
Да помислим за концентрациите на CO₂ в атмосферата като вода вливаща се във вана, а емисиите на CO₂ като чешмата. От пандемията притокът от крана е бил леко намален, но CO все още тече във ваната.
Това обяснява защо 2020 г. вече е на път да стане най-топлата регистрирана някога, и да надмине средната температура на 2016 г. И в тъжна ирония намаляването на замърсяването на въздуха може да направи годината още по-гореща. Веерабхадран Рамананат, професор от института по океанография на Скрипс в Калифорнийския университет в Сан Диего, обяснява, че много замърсяващи частици имат „маскиращ“ ефект върху глобалното затопляне, отразявайки слънчевите лъчи и отменяйки част от затоплянето от емисиите на парникови газове. Когато този щит е намален, според Рамананат: „Можем да видим увеличаване на затоплянето.“
Синьото небе и по-свежия въздух могат да ни радват. Но спадът на емисиите от спрялата икономика заради пандемията трябва да бъде предупреждение, а не повод за празнуване. Това само е знак колко по-далеч трябва да се отиде.
