Изследователи са открили доказателства за наличието на дъждовни гори близо до Южния полюс от преди 90 милиона години, което предполага, че климатът е бил изключително топъл по онова време.
Екип от Великобритания и Германия откри горна почва от периода Креда в рамките на 900 км от Южния полюс. Техният анализ на запазените корени, цветен прашец и спори показва, че светът по това време е бил много по-топъл, отколкото се смяташе досега.
Откритията и анализите са извършени от международен екип от изследователи, водени от геолози от Института „Алфред Вегенер“, Център за полярни и морски изследвания в Германия и изследователи от Imperial College London. Техните открития са публикувани в списание Nature.
Съавторът професор Тина ван де Флиерт от катедрата по земни и инженерни науки в Imperial College заявява: „Запазването на тази гора на 90-милионна години е изключително, но още по-изненадващ е светът, който тя ни разкрива. Дори по време на дългите месеци мрак, блатистите дъждовни гори са успявали да растат близо до Южния полюс, разкривайки още по-топъл климат, отколкото очаквахме “.
Работата също така предполага, че нивата на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата са били по-високи от очакваното през периода на средната Креда, преди 115-80 милиона години, предизвиквайки интересни климатични модели през този период.
Средната Креда е било времето за разцвета на динозаврите, но е и най-топлият период през последните 140 милиона години, като температурите в тропиците са достигали до 35 градуса по Целзий, а морското равнище е било 170 метра по-високо от днешното.
В същото време обаче, малко се знае за околната среда и климата на юг от Антарктическия кръг. Сега изследователите са открили доказателства за умерена тропическа гора в региона, каквато може да бъде открита в Нова Зеландия днес. Тропическата гора е съществувала въпреки четиримесечната полярна нощ, което означава, че за време от една трета от всяка година тя изобщо не е виждала животворната слънчева светлина.
Наличието на гората предполага, че средните годишни температури са били около 12 градуса по Целзий и че по това време едва ли е имало ледена шапка на Южния полюс.
Доказателствата за гората на Антарктида идват от ядро от утайки, взети от морското дъно близо до ледниците на остров Пайн и Туитите в Западна Антарктида. Един участък от ядрото, който първоначално би бил депониран на сушата, привлича вниманието на изследователите със странния си цвят.
Екипът анализира частта от ядрото и открива гъста мрежа от корени, която е била толкова добре запазена, че е можело да се различат отделни клетъчни структури. Пробата също съдържа безброй следи от цветен прашец и спори от растения, включително първите останки от цъфтящи растения, открити някога по тези антарктически ширини.
За да реконструира средата на тази запазена гора, екипът прави оценка на климатичните условия, при които живеят съвременните потомци на растенията от преди 90 млн години, както и анализира температурните и валежните показатели в пробата.
Откриват, че средната годишна температура на въздуха е около 12 градуса по Целзий; приблизително два градуса по-топло от средната температура в Германия днес. Средните летни температури са били около 19 градуса по Целзий; температурата на водата в реките и блатата достига до 20 градуса; и количеството и интензивността на валежите в Западна Антарктида са били подобни на тези в днешния Уелс.
Изследователите заключават, че преди 90 милиона години континентът Антарктида е бил покрит с гъста растителност, в района на днешната ледена покривка в района на Южния полюс не е имало сухопътни ледени маси и концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата е била много по-висока, отколкото се предполагаше по-рано за периода на Креда.
Водещият автор д-р Йохан Клагес от Центъра за полярни и морски изследвания на института „Алфред Вегенер“ казва: „Преди нашето проучване, общото предположение беше, че глобалната концентрация на въглероден диоксид в Креда е била приблизително 1000 ppm. Но нашият модел, базиран на компютърен модел и анализи на утайки от района показва, че са необходими нива на концентрация на СО2 от 1120 до 1680 ppm, за да достигнат средните температури 12 градуса по Целзий, колкото са били в Антарктида преди 90 милиона години. „
