Тайнственият свят отвъд Плутон

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/GSFC
Антония Михайлова

Прелитането на сондата „Нови хоризонти“ покрай Плутон стана знаменателно събитие в изследването на Близкия космос – посетили сме всички девет планети (е, Плутон не го смятат за пълноценна планета), въртящи се около нашето Слънце.

Но в Слънчевата система има и други обекти, които си струва да се изследват. Ето някои от тях.

Ерида

„Нови хоризонти“ установи, че Плутон се явява най-големият обект в пояса на Кайпер.

Но Ерида, втората по големина планета джудже в нашата Слънчева система, е почти с 25% по-масивна от бога на подземното царство – вероятно защото е по-плътна и по-камениста. Така че е напълно вероятно човечеството току-що да е посетило най-големия обект в пояса на Кайпер, но не и най-масивния.

© Thierry Lombry

© Thierry Lombry

Сред другите неизследвани планети от пояса са Макемаке – червен планетоид, на чиято повърхност има замразен азот, етан и метан, и Хаумея – един от най-бързовъртящите се големи обекти в Слънчевата система, който дори си има две известни луни.

Малки ледени светове

Любопитно е, че планетите джуджета вероятно се явяват не най-интересните обекти в пояса на Кайпер. Възможно е да можем да получим доста по-ценни данни, като изследваме някои малки ледени планетоиди в този далечен регион. Един от тях сондата „Нови хоризонти“ може да посети още през 2018 година.

© NASA/GSFC

© NASA/GSFC

„Свикнали сме да мислим за Плутон като за последната планета в нашата Слънчева система, но всъщност той – обратното, явява се първият в цял рояк далечни обекти“, казва Фил Стък, доцент по планетарна геология от Западния университет.

До днес космическият телескоп „Хъбъл“ е установил два обекта в пояса на Кайпер, които могат да станат предмет на изследване от „Нови хоризонти“ през 2018 година.

Загадъчната Седна

Нашата Слънчева система далеч не завършва с пояса на Кайпер.

През 2004 година астрономите обявиха откриването на червеникав планетовиден обект, който никога не се приближава към Слънцето на по-малко от три милиарда километра зад границата на пояса на Кайпер.

© NASA

© NASA

Тази планета джудже е получила името Седна, в чест на ескимоската богиня на морските зверове. Тя има елиптична орбита и понякога се отдалечава от Слънцето на 150 милиарда километра.

Астрономите, открили Седна, смятат, че тя може да е първото тяло от вътрешния облак на Оорт, който се смята, че съдържа трилиони замразени обекти, които никога не са наблюдавани от човека.

Астероиди и комети

До днес сме имали възможност повече или не толкова внимателно да разгледаме около дузина астероида. Така например наскоро сондата Dawn ни предаде качествени снимки на Церера – голям обект от Астероидния пояс между Марс и Юпитер, за който се смята, че е зародиш на неосъществила се планета.

© desktopexchange.net

© desktopexchange.net

Но астероидите биват изключително разнообразни.

Например Бену, който се явява цел на предстоящата мисия OSIRIS-Rex, е необичайно тъмен. Мисията ще посети този астероид и ще вземе образци от неговата повърхност.

Кометите също доста се различават и до днес сме посетили само около 6 от тези космически обекти – последният от тях е кометата Чурюмов-Герасименко, станала цел на мисията Rosetta.

Венера

Появата на Венера тук може да ви се стори малко странна, тъй като тя е най-близката ни космическа съседка и е посещавана от наши сонди от 60-те години на миналия век. Но ако щете вярвайте, и до днес имаме по-малко детайлни снимки от повърхността на Венера, отколкото на Плутон.

© ESA

© ESA

Всички фотографии, с които разполагаме, са направени от съветски апарати между 1975 и 1982 г. А повечето налични изображения представляват данни от радари.

Причината е в това, че Венера е покрита от плътни облаци, които са проницаеми само за радарите, и дори данните, с които разполагаме, не са много ясни.

Тази панорамна снимка е направена от съветската сонда „Венера 13“ на 1 март 1982 година.

Тази панорамна снимка е направена от съветската сонда „Венера 13“ на 1 март 1982 година.

Освен редовите членове на нашата Слънчева система има още и „мимоходом посещения“ от обекти, които може да заслужват по-внимателно изучаване с орбитални и наземни обсерватории.

Сега НАСА планира няколко подобни мисии, включително експедиция на Юпитеровата луна Европа, на която съществува покрит с лед океан, и на Сатурновата луна Титан – единственото тяло в Слънчевата система освен земята, което достоверно има големи запаси вода.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори