Помните ли какво е „галактична зона на обитаемост”? Обикновено това е част от галактиката, която се намира извън диска, изпълнен с горещи и живеещи кратко сини звезди.
Главната опасност дори не са техните взривове, които все пак остават сравнително редки събития, а изригванията от околностите на свръхмасивната черна дупка Стрелец А*. Смята се, че ако Земята беше в центъра на Млечния път, и сложни видове на нашата планета нямаше да оцелеят. Но така ли е?
Периодично сериозни катастрофи са се случвали и на Земята, която се намира далече от ядрото. Принципно животът е доста упорит. Нито пълното замръзване на планетата от полюс до полюс, нито други опасни събития от миналото са попречили да възникне на нея разум.
Както отбелязват много учени, за да говорим за негостоприемност на центъра на галактиката, трябва да знаем какъв е „всекидневният живот” по тези места, тъй като резките изригвания на близката черна дупка може и да се преживеят. Не мислим ли прекалено тясно? В края на краищата дори на Земята има места, които чуждопланетен наблюдател едва ли би сметнал подходящи за примати, произхождащи от Африка.
За изясняване на „нормалните” условия в ядрото на Млечния път Пол Кларк и колегите му от университета в Хайделберг (Германия) изследвали плътния газов облак G0.253+0.016. Въпреки неговата сравнителна близост към центъра на галактиката там се формират много звезди, макар стандартната теория за звездообразуване да смята, че колкото по-силна е наситеността на един или друг участък от пространството със светила със силно ултравиолетово излъчване, толкова по-сложно е там да възникнат нови звезди.
Газът в този облак се оказал доста по-горещ, отколкото негови аналози в периферията на Млечния път.
За да разберат каква е интензивността на въздействието на електромагнитното лъчение в този сектор от галактиката, изследователите съотнесли разликата на температурата на G0.253+0.016 с типични газови облаци в околностите на Земята.
В резултат се оказало, че тук, на 25 000 светлинни години от ядрото, силата на електромагнитното лъчение в междузвездното пространство е около 1000 пъти по-малка, отколкото в центъра. Тоест дори независимо от периодичните изригвания от района на Стрелец А* централните хиляда светлинни години са доста неблагоприятно място за живот, какъвто го познаваме ние.
Учените смятат, че поради толкова екстремални условия в газовите облаци там се образува значително по-малко въглероден оксид. „Въглеродният оксид играе ключова роля в повечето звездоформиращи региони, тъй като той помага да се регулира температурата на облака. Малкото съдържание на СО в облаците на галактичния център трябва да има сериозни последствия за еволюцията”, казва Пол Кларк.
© NASA
На теория малкото количество въглероден оксид трябва да затруднява дори образуването на звезди, но независимо от това ядрото на Млечния път е известно като място, в което такива събития се случват доста често на фона на останалата галактика.
Очевидно конкретните механизми на формирането на нови светила в тези райони може да се различават от свойствените на спиралните ръкави на галактиката.
Отчет за изследването е публикуван в Astrophysical Journal Letters, а с кратката му версия можете да се запознаете тук.
Източник: Heidelberg University
