Търсенето на изчезналия боинг разкрило неизвестни неща

При търсенето на изчезналия над океана малайзийски боинг учените са открили много нови неща. Високи планини, хребети и вулкани били неизвестни по-рано и заплашвали да попречат на подводната фаза на операцията.

Доскоро тази част от дъното на Световния океан била Terra Incognita за учените. Геолозите казват, че релефът на Марс днес е по-добре изучен, отколкото дъното на Индийския океан западно от австралийското крайбрежие.

Но безпрецедентните по ширина на обхват издирвания на малайзийския самолет, изчезнал през март тази година, позволили за първи път да се получат подробни карти и да се разберат много нови неща за тази част от Световния океан.

Самолетът, с 239 души на борда, изчезна на 8 март и досега не са открити следи от неговото падане – в историята на световната авиация това е първият случай на толкова продължителни безуспешни издирвания на голям пътнически лайнер.

Благодарение на спътникови данни за последните сигнали от борда на самолета специалистите успели да очертаят тясна, но дълга арка по австралийското крайбрежие, където следва да се търсят неговите отломки. Австралия е останала почти единствената страна, чиито кораби по молба на малайзийското правителство продължават търсенето на боинга. Първоначално в тези издирвания участваха 26 страни.

Търсенето се координира от Австралийското бюро по сигурност на транспорта, което анализира и публикува за всеобщ обзор подробни карти на дъното. Последните открития поразили учените – на получените карти те за първи път видели неизвестни по-рано планини, превишаващи Монблан по височина, и хребети, по-големи от Гранд каньон.

И всичко това – на дълбочина пет километра по повърхността на океана.

В търсенето на самолета учените открили нови планински вериги, чиито отделни върхове имат височина повече от километър и половина, котловини със същата дълбочина и дори угаснал подводен вулкан, по-висок от американския Сейнт Хелънс.

Издирването се провежда от двете страни на подводния хребет Брокен Ридж, на около 1900 километра от австралийския град Пърт. Това е площ с размерите на Хърватия – някъде тук, според изчисленията на специалистите, трябва да е свършило горивото на лайнера.

Този хребет се е образувал при разделянето на две геоложки платформи преди 20-100 млн. години. „Стоейки там на равнината, бихте видели планини, възвисяващи се на височина 3 км над вас. Европейските Алпи тук биха изглеждали като подножия“, разказва Саймън Боксал, експерт в областта на океанологията от университета на Саутхемптън.

След завършването на картографирането на областта с площ 41 000 квадратни километра австралийците ще преминат към подводната фаза на издирвателната операция. Тя ще се провежда с използването на дълбоководни апарати, които ще бъдат спуснати с 10-километрово въже над дъното на океана. За да не се сблъскат апаратите с подводни скали, е необходимо картографиране на района на търсенето.

„Ако не знаем какво има там, ще се врежем в планина“, пояснява Боксал. По думите му единственият начин да се построи карта на дъното остава ехолокацията.

„Не можем да използваме обичайни методи като радари и спътници. Нищо от това не работи под вода. Не можете да проникнете в морските дълбини с радар или светлина – всичко това работи само на повърхността. Затова ни остава само звукът и това е много дълъг процес“, отбелязва той.

Подводната фаза на издирването трябва да започне още през октомври. Освен отломки от самолета сонарите ще се опитат да открият следи от авиационно гориво.