За съвременните общества канибализмът е немислим акт на насилие и е строго табу. Наскоро изследователи анализираха как психично заболяване в много редки и крайни случаи може да доведе човек до нарушаване на тази тежка забрана.
Учените наскоро прегледаха пет медицински изследвания на пациенти от мъжки пол от 18 до 36 години, които са практикували патологичен канибализъм – или канибализъм в резултат на психично заболяване. Всички пациенти са пребивавали в психиатрично заведение във Франция, в период от 20 години, съобщават изследователите.
Чрез изследване на историите на пациентите и подробности за техните диагнози учените се надяват да открият модели на поведение, които биха могли да обяснят какво е предизвикало действията на канибализъм.
Доказателствата за канибализъм у хората са намерени при древните ни предшественици, които са живели преди 900 000 години; канибализъм е документиран и при нашите изчезнали братовчеди, неандерталците, преди около 100 000 години, а актът е запазен и в костите на хора от ледниковата епоха, датиращи преди повече от 17 000 години. Практиката продължава в някои човешки общества, свързани с ритуали и социални практики; като също е документирана и в съвремието при обстоятелства на тежък глад и екстремни състояния. През 2013 г. например, бяха докладвани няколко инцидента в бедните региони на Северна Корея.
Но патологичният канибализъм е изключително рядък и се смята, че се среща в два вида индивиди: тези, които страдат от тежка психична болест и тези, които изпитват крайни форми на парафилия – термин, използван в психиатрията, сексологията и психологията, за да означи сексуалната възбуда, фантазии и поведение, постигани чрез включване на неадекватни обекти, ситуации или индивиди, както и сексуални желания, удовлетворявани чрез опасни дейности, обясняват изследователите. Техните констатации са съобщени в проучване, публикувано на 3 юни в списание Journal of Forensic Science.
Въз основа на съществуващи случаи, авторите на изследването разделят пациентите на две групи: такива с тежка шизофрения и такива, страдащи от смесено разстройство на личността „със садистични и психопатични характеристики, свързани с парафилия“. Всички пациенти са имали дисфункционално детство, като са били излагани на сексуално насилие, насилие у дома или емоционално пренебрегване, според проучването.
Двама от пациентите са от групата на смесените разстройства на личността и те категорично не се интересуват от социалните табута; като признават, че имат канибалски фантазии или планове „от много години назад“, пишат изследователите. Какво ги е накарало да нападнат и да изядат части от жертвите си? „Чувства на унижение изглежда са спусъкът, който отключва акта, като и двамата пациенти са нападнали жертвите си в момент, когато са претърпели загуба на самочувствие“, казват учените. Канибализмът е бил придружен и от сексуални действия, свързани с жертвите.
За сравнение, канибализмът при тримата пациенти, страдащи от шизофрения, идва след избухване на внезапно насилие. Всички тези пациенти са атакували и изяждали части от телата на родителите си. Изследователите открили, че в тези взаимоотношения родител-дете има история на емоционална нетърпимост и враждебност.
Авторите стигат до заключението, че групата на шизофренията е извършила канибализъм като изключително крайна реакция на самозащита при заплаха от унищожение – физическо или психологическо. За пациентите със смесено разстройство на личността канибализмът повишава самочувствието и облекчава напрежението; „егото и нарцисизмът са централен въпрос, с желание да се преодолеят дълбоко вкоренени фрустрации чрез извънредно действие“, е изводът на проучването.
Тъй като само пет случая са били прегледани и анализирани, като всички участници са били мъже, констатациите не са предназначени да се прилагат широко при други случаи на канибализъм, пишат изследователите.
Нещо повече, всеки случай е клинично сложен сам по себе си и затова изисква по-нататъшен анализ за разплитане на мрежата от индивидуални фактори и заобикаляща среда, които могат да доведат до действия на канибализъм.
„Въпреки че биографията, диагнозата или релационният режим на тези пациенти могат да подчертаят някои причини за тяхното поведение, естеството на акта си остава загадка“, заключават авторите на изследването.
