Учени смятат, че знаят какво движи дрейфа на Северния магнитен полюс

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

През последните години полюсът се измества далеч от Канада към Сибир. И това бързо движение изисква по-чести актуализации на навигационните системи, включително тези, които оперират функциите за картографиране в смартфоните.

Екип, воден от университета в Лийдс, казва, че поведението се обяснява с конкуренцията на две магнитни „петна“ на ръба на земното външно ядро.

Промените в потока на разтопен материал във вътрешността на планетата предизвикват промени и в силата на горните области на отрицателния магнитен поток.

„Тази промяна в модела на потока отслабва плочата под Канада и така леко увеличи силата на плочата под Сибир“, обясни д-р Фил Ливърмор.

„Ето защо Северният полюс напусна историческото си положение над Канадската част на Арктика и премина през Международната линия на дата. Северна Русия печели „влекача „, ако желаете“, казва той пред BBC News.

Земята има три полюса на върха на планетата. Географски полюс, в който оста на въртене на планетата пресича повърхността. Геомагнитният полюс е мястото, което най-добре пасва на класическия дипол (позицията му се променя малко). И Северният магнитен полюс, който е там, където линиите на полето са перпендикулярни на повърхността. Именно този трети полюс е който се движи.

Когато за първи път е идентифициран от изследователя Джеймс Кларк Рос през 1830-те, той е бил на територията на Канада.
Тогава не се е движил много бързо. Но през 90-те години м.в. той „излита“, придвижвайки се към все по-високи географски ширини и пресичайки линията на датата в края на 2017 г. Така през последните години той стига само на няколкостотин километра от географския полюс.

Използвайки данни от спътници, които са измервали развиващата се форма на магнитното поле на Земята през последните 20 години, д-р Ливърмор и колегите му са се опитали да моделират скитанията на Северния магнитен полюс.

Преди две години, когато за пръв път представиха идеите си на срещата на Американския геофизичен съюз във Вашингтон, те предположиха, че може да има връзка с ускоряваща се на запад струя разтопен материал във външната сърцевина на Земята. Това накара екипът да преразгледа своята оценка, за да я приведе в съответствие с различния режим на потока.

„Потокът е обвързан с доста високи северни ширини и промяната във външното ядро, която е отговорна за промяната на позицията на полюса, всъщност е на юг“, каза д-р Ливърмор.

„Има проблем и с времето. Ускорението на струята се случва през първите години на този век, докато ускореното изместване на полюса започва още през 90-те години на м.в.“

Последното моделиране на екипа показва, че полюсът ще продължи да се движи към Русия, но след време това движение ще започне да се забавя. При максимална скорост изместването е 50-60 км годишно.

„Дали ще се върне отново или не в бъдеще, може само да се предполага“, казва ученият от Лийдс пред BBC News.

Последните промени на полюса накараха Националния център за геофизични данни на САЩ и Британската геоложка служба да издадат ранна актуализация на Световния магнитен модел миналата година.

Този модел представлява изображение на магнитното поле на Земята по целия свят. Той е включен във всички навигационни устройства, включително съвременни смартфони, за да коригира всички локални грешки на компаса. Д-р Ливърмор и колегите му стъпват на данните, получени от спътниците на Европейската космическа агенция.

Екипът е публикувал своите изследвания в списанието Nature Geoscience.

Категории на статиите:
Процеси

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори