Споровете за това доколко възможен и доколко целесъобразен и полезен за обществото е Универсалният базисен доход продължават на доста места по света. В Калифорния стартъп за идеи наречен Y Combinator започва интересен експеримент. На интернет страницата на компанията, се разкрива план да се изберат на случаен принцип 3000 човека, разделени в две групи, от два американски щата, които ще получават определена сума всеки месец.
Едната група от 1000 души ще получава доход от 1000 долара ежемесечно, другата от 2000 души, ще бъде контролна и за услугата всеки от тях ще получава по 50 долара на месец.
“Опитът със случайно подбрани хора е най-добър, за да се оцени въздействието на дадена социална политика. Като сравняваме група хора, получаващи универсален базисен доход с идентична група хора, които не получават такъв доход, можем да оценим ефекта на базовия доход“, казва водещата изследването Елизабет Родс.
Изследването ще продължи опитите на Y Combinator да обоснове ефектите от получаването на Универсален базисен доход. Експериментът ще продължи с доста по-малка група хора в Окланд (не този в Нова Зеландия, а малък град в Калифорния). От компанията се надяват да установят как базисният доход може да помогне на хората да се приспособят към икономическата нестабилност, но също така те ще се опитат да покажат и алтернативи на Универсалния базисен доход, които да постигат същите цели. Крайната цел е да се направят изводи за това, какво трябва да представлява бъдещето на работния процес и неговото заплащане.
Калифорния и по-конкретно Силициевата долина е едно от местата, където теорията за Универсалния базисен доход среща подкрепа. Хора, като основателят на Фейсбук, Марк Зукърбърг или собственикът на Тесла, Илън Мъск, подкрепиха идеята. Според тях бъдещата компютъризация и роботизация на работния процес ще способства за реализиране на тази идея.
Всъщност роботизацията и автоматизацията застрашават много повече работни места, отколкото си даваме сметка на пръв поглед. Съотношенията робот:работници нараства с бясна скорост в много икономики по света. Например средно за света на 100 работници към днешна дата се падат по 0,6 робота. Но същото това съотношение в Южна Корея например е 4,78 робота на 100 работници (3,14 Япония, 2,92 Германия и т.н.).
Най-голям е рискът в развиващите се страни. Според различни оценки, роботизацията и автоматизацията поставят под риск 88% от работните места в Етиопия, 80% в Непал, 69% Индия. Средно за света 57% от работните места са изложени на риск. Развитият свят изобщо няма да бъде пощаден от тези процеси – 40% от работните места в Ню Йорк Сити също са застрашени. При това проблемът не засяга само производството. Скоро 99 на сто от застрахователните агенти могат да станат излишни. Същото важи например и за 98% от работниците в селското стопанство, 97% от готвачите в заведенията за бързо хранене, 88% от строителните работници, 79% от шофьорите на камион и т.н.
В страни, като Канада, Финландия и Шотландия, идеята на универсален базов доход набира доста поддръжници и се правят също подобни експерименти и анализи, които дори са подкрепяни от държавата.
Много повече икономисти в САЩ и по света обаче, са против подобна идея, като считат, че светът е много далеч от подобни практики. Според тях Универсалният базисен доход не може да се справи с безработицата нито да помогне за подобряване на квалификацията и уменията на работниците, още по-малко да се справи с бедността.
