Уви, няма такава планета край Алфа Центавър

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© ESO/ L. Calcada
Антония Михайлова

Откритата преди три години неголяма планета край една от звездите в системата на Алфа Центавър се оказала „призрак“, възникнал в данните от наблюденията поради спецификата на работата на открилата я обсерватория HARPS, се казва в статия, приета за публикация в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society Letters.

Звездната система Алфа Центавър се явява най-ярката звезда на южното небе и е най-близката до Слънчевата система. Тя се състои от две звезди, подобни на Слънцето – Алфа Центавър А и Алфа Центавър В, и неголямото червено джудже Проксима Центавър. Той се намира на около 4,24 светлинни години от Земята – с около 0,2 светлинни години по-близо от звездите А и В.

От XIX век астрономите строят хипотези за възможността за съществуване на планети в тази система, които може да са най-близкото до нас убежище на живот. Но точността на астрономичните методи досега не позволява да се съди дали има планети край най-близките до Земята звезди.

През 2012 година, както разказват Винеш Раджпаул (Vinesh Rajpaul) и колегите му от Оксфордския университет (Великобритания) европейските планетолози обявили откриването на планета край Алфа Центавър В, установена по малки измествания в спектъра на излъчване на звездата, които според учените били породени от гравитационното взаимодействие на светилото и неговия земеподобен спътник.

Раджпаул и колегите му се усъмнили в това откритие и решили да проверят действителни ли са били тези измествания, лежащи на границата на чувствителността на телескопа HARPS, с чиято помощ учените следили Алфа Центавър В.

За тази цел планетолозите пропуснали данните от наблюденията на HARPS през специален набор статистически и астрофизични формули в опит да открият ново рационално обяснение на този планетен сигнал.

Както показал този анализ, планетата всъщност се явява статистически „призрак“, който се е родил в резултат на това, че нейните откриватели са анализирали данните от наблюденията не изцяло, а на порции, а дължината им по „случаен“ начин съответствала на продължителността на завъртането на планетата около звездата – четири непълни дни. Това било свързано с факта, че обсерваторията установила такова време за всеки цикъл на наблюдения.

Ако тези порции се съкратят и се отстрани поне едната им опорна точка, то сигналът се разпада и всички признаци за съществуването на планетата изчезват напълно. Това според Раджпаул се явява достатъчно основание за съмнения в съществуването на планета край Алфа Центавър В.

Както смятат учените, подобни „призраци“ може да присъстват и в няколко десетки други звездни системи, където наскоро са открити сравнително малки планети по метода на лъчевите скорости, който е използван от откривателите на несъществуващия спътник на Алфа Центавър В.

Авторите на всички следващи открития на екзопланети следва да отчитат продължителността на наблюдения и дължината на „прозореца“ на всяка порция данни при публикуването на своите изследвания, заключават Раджпаул и сие.

РИА Новости

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори