Макар повечето хора да описват звука на торнадо като преминаващ товарен влак, изследователите твърдят, че отблизо той наподобява рева на хиляди реактивни двигатели.

Пери Самсон, почетен професор по атмосферни науки от Мичиганския университет, е един от малкото хора на планетата, които са имали шанса да се озоват в самия център на торнадо и да оцелеят. Той споделя своя разказ за преживяното.

Професор Самсон разказва, че историята започва в северозападната част на Канзас, където той и колегите му изучавали суперклетъчни гръмотевични бури. Тези, които пораждат торнада.

Екипът се озовал под толкова тъмен буреносен облак, че се наложило да включат фаровете на автомобилите си посред бял ден.

Внезапно се образувало торнадо, което се устремило право към тях

Част от екипа, намиращ се в други автомобили, успял да се измъкне.

Колата на професор Самсон обаче бързо била погълната от гъст облак летящи отломки.

Ученият споделя, че не виждал друг изход и предприел отчаяна стъпка: обърнал автомобила си директно срещу вятъра с надеждата, че аеродинамиката ще го задържи на земята.

В резултат на това той се озовал в самия център на вихъра.

Попадайки в центъра на торнадо, човешкото тяло изпитва усещания, които новинарските камери не могат да уловят.

Професор Самсон описва как ушите му „пукали“ заради промяната в налягането

А въздухът бил изпълнен с прах и отломки, които правели дишането почти невъзможно.

Той също така усетил как колата му се повдига леко, преди отново да се върне на земята.

Според експертите, за формирането на торнадо са необходими няколко фактора едновременно:

• топъл и влажен въздух;
• бариера, която задържа топлия въздух;
• суха линия (мястото, където се срещат влажният въздух от Мексиканския залив и сухият въздух от запад);
• промяна в посоката и скоростта на вятъра на различни височини и струйно течение.

Комбинацията от тези елементи може да създаде мощен въртящ се вихър.

Наблюденията показват, че скоростта на вятъра в такива бури може да достигне до 482 км/ч.

Те са способни да оставят след себе си дълга диря от разрушения, чиято ширина понякога надхвърля 1,6 километра.

Вихрите могат да останат на земята от няколко секунди до много минути, унищожавайки сгради и дървета по пътя си.

Учените подчертават, че прогнозирането на движението на торнадото е изключително трудно.

Когато бурята отминала, по думите на професор Самсон, настъпила оглушителна тишина.

Автомобилът му бил заседнал в калта, антената била огъната наполовина, а сламки били забити във всеки процеп на каросерията.