Везувий не избива всички в Помпей. Къде отиват оцелелите?

Когато Везувий изригнал през 79 година след Христа, разтопените скали на вулкана, изгарящите отломки и отровните газове убили близо 2000 души в близките древни италиански градове Помпей и Херкуланум.

Но не всички жители на тези градове загиват. Къде са отишли бежанците, които не са могли да се върнат в домовете си, разрушени или зарити с пепел?

Като се има предвид, че това е древния свят, хората не са могли да отпътуват далеч. Повечето са останали по южното италианско крайбрежие, преселвайки се в общините Кумае, Неапол, Остия и Путеоли, според ново проучване, което ще бъде публикувано скоро в списание Analecta Romana.

Определянето на дестинациите на бежанците е огромно и трудно начинание, тъй като историческите документи са разпокъсани и разпръснати, казва изследователят Стивън Тък, професор и председател на катедрата в университета в Маями. За да определи къде отиват бежанците, той въвежда няколко критерия, за да търси в историческите записки, които включват документи, надписи, артефакти и древна инфраструктура.

Например, Тък прави база данни с фамилни имена, които били популярни в Помпей и Херкуланум и след това проверява дали тези имена се появяват на други места след 79 г. от н.е. Той също така търси характерни за културата на двата града знаци, като Богът на огъня Вулканус, или Венера Помпейяна, богинята покровителка на Помпей, която се появява в близките градове след вулканичното изригване.

Проектите за обществена инфраструктура, възникнали по това време, които трябвало да посрещнат внезапния приток на бежанци, също дават информация за преселването, казва Тък. Това е така, защото между 15 000 и 20 000 души са живели в Помпей и Херкуланум, а по-голямата част от тях са оцелели след катастрофалното изригване на Везувий.

Eдин от оцелелите, по чиито следи тръгва Тък, е  човек на име Корнелий Фуско, който умира след военна кампания в район, който римляните наричат Азия (това, което сега е Румъния). На надгробната му плоча пише, че е дошъл от района на Помпей, след което е живял в Неапол и след това се е присъединил към армията.

В друг случай, семейство Сулпиций от Помпей се преселва в Кумае, според исторически документи, които подробно описват техния път, обяснява Тък.

„Извън стените на Помпей, археолозите откриват сейф, пълен с финансови документи,“ казва той. Намерен е от страната на пътя идващ от Помпей, покрит с пепел. Най-вероятно някой е  взел тази голяма кутия-сейф, когато са бягали, но след това на около километър от града, я изхвърля, защото тежи и е трудна за носене.

Документите в този сейф детайлизират финансовите заеми, дълговете и притежанията на недвижими имоти от фамилията от няколко десетилетия. „Изглежда, че членовете на семейство Сулпиций са избрали да се заселят в Кумае, защото там са имали бизнес и социални връзки“, казва Тък.

По време на изследванията си, Тък също така намира доказателства за преселване на доста жени и освободени роби. Много бежанци се женят помежду си, дори след като се преместват в нови градове. Една такава жена, Ветия Сабина, е погребана в семейна гробница в Неапол с надпис „HAVE“ – на диалекта „Оскан“, диалект, който се говори в Помпей преди и след като римляните превземат града през 80 г. пр. Хр. „Надписът означава „добре дошъл „, като често се вижда на пода пред къщите в Помпей и изразява радост от срещата“, казва Тък.

Въпреки това, разглеждането на уникални фамилни имена може да донесе само частични резултати. „Проучването ми всъщност показа драстично намаляване на броя на римляните, в района“,  тъй като много чужденци, емигранти и роби не са регистрирали фамилни имена, което ги прави трудни за проследяване.

Що се отнася до обществената инфраструктура, Тък установява, че римският император Тит дава пари на градове, които са станали бежански горещи точки. Тези пари всъщност идват от Помпей и Херкуланум  и това са парите на някой, който е загинал при изригването, който не е имал наследници. След това тези пари са давани на градовете с бежанци, въпреки че Тит взима кредит за всяка изградена обществена инфраструктура, отбеляза Тък.

„Хората, чиито пари отиват в този фонд, никога не получават благодарност“, казва той.
Въпреки това новата инфраструктура помага на над 15 000 бежанци да се установят в новите си домове.

„Градовете Помпей и Херкуланум са изчезнали“, казва Тък, „но правителството очевидно изгражда нови квартали и акведукти и обществени сгради в общностите, в които хората са се заселили“.