Сър Роджър Пенроуз е знаменит по цял свят, защото от математична гледна точка е обяснил устройството на Вселената.
Той не е станал Нобелов лауреат по простата причина, че Алфред Нобел не е установил навремето награда за математици. Но научните му заслуги са отбелязани от кралица Елизабет ІІ: През 1994 г. тя е посветила учения в рицарско звание. Също както нейната предшественичка кралица Ана е удостоила с това звание Исак Нютон през 1705 г.
Пенроуз е бил поканен в Москва от директора на Научноизследователския институт за хиперкомплексни системи в геометрията и физиката Дмитрий Павлов заедно с учени от Московския държавен университет. Те много искали да разберат до какви открития е стигнал математическият гений.
В Москва Пенроуз завладял публиката в Политехническия музей с фантастични заклинания. Например: „Аз свивам безкрайността.” Или: „Аз разтеглям Големия взрив. Или: „Квантовата механика е пълно безумие, но тя работи. Затова Вселената не е с всичкия си.” Или: „Собственото ни съзнание за нас е не по-малка тайна от тъмната материя или скритата маса.”
Сър Пенроуз, откривали ли сте аномалии във Вселената?
Да, странни концентрични кръгове на картината на микровълновия фон – така нареченото реликтово лъчение, съхранило се от времената на образуването на нашата Вселена. Те приличат на кръгове от дъжд в езеро. Колкото повече са кръговете, толкова по-слабо се забелязват, изглежда, че вълнението на повърхността е хаотично. Но ако знаеш какво търсиш, тези следи може да се видят. Това са гравитационни следи от сблъсъци на свръхмасивни черни дупки, които са се образували в предишна Вселена в края на нейното съществуване. Тоест преди да се образува нашата в резултат на Големия взрив.
Излиза, че до сътворението нашият свят е бил друг?
Да, един загива, свива се, друг – следващият – възниква веднага. И за това свидетелстват концентричните кръгове.
Тоест вселените са много? Паралелни вселени, както ги наричат.
Няма паралелни вселени. Има последователни. Те възникват след Големи взривове. След последния се е появила нашата Вселена. И ние заедно с нея.
Често разширението на Вселената се сравнява с надуваем балон. Петната на балона изобразяват различни галактики. И когато балонът се надува, петната галактики се разлитат… Няма ли да се спука?
След като размерът на Вселената достигне максимум, тя започва да се свива и в края на краищата колапсира в точка, изпитвайки при това нещо като Големия взрив наобратно, или по друг начин казано – Голям колапс. Аз съм убеден, че историята на Вселената всъщност обхваща безкрайна последователност от Взривове и Колапси, които преминават в нови Взривове. Напълно е възможно разширението и свиването да са постоянно сменящи се един друг цикли на времето, подобно на повдигащите се и отпускащите се гърди на спящ великан.
Има ли почивки между Взривовете и Колапсите?
Да, във времето на преход от едно състояние на Вселената в друго настъпва много унила ера. В това време се свиват всички черни дупки, във Вселената ту тук, ту там протичат малки взривчета.
И какво настъпва – празнина?
Не, намира се на кого да му доскучае в това унило време. Това са най-постоянните и непокорни частици на всяка вселена – фотоните и електроните. Освен това предполагам, че дори настъпва момент, когато всяка частица отново губи своята маса. И накрая остават само безмасови частици. Тоест встъпва в сила анти-Хигсов процес, когато Хигс бозонът губи своята мисия – да придаде маса на всички елементи във Вселената.
Защо тъмната материя във Вселената е само 22%, а останалото е тъмна енергия?
Има косвени свидетелства, че тъмната материя може да се разпада. Затова й е необходимо да се обновява, всеки път да се ражда наново. Не й стигат силите да запълни Вселената.
Разработили сте квантова теория на съзнанието. Според нея носителите на съзнанието са белтъчни нанотръбички, разположени в невроните на главния мозък, които натрупват и обработват информацията. Затова най-много подхождат за носители на квантови свойства в мозъка, тъй като те дълго време могат да съхраняват квантово състояние, тоест да работят като квантови компютри. От вашите обяснения става ясно, че когато сърцето престане да снабдява мозъка с кръв, информацията, натрупана в тях, не се разрушава, не пропада, а отива в Космоса. Излиза, че според вашата теория има душа.
Триъгълникът на Пенроуз
„Триъгълникът на Пенроуз” е една от основните невъзможни фигури, известна също като „невъзможния триъгълник” и „трибар”. Сър Пенроуз за първи път го е публикувал във вид на три греди, съединени една с друга под прави ъгли, още през 60-те години на ХХ век.
Как може да съществува този триъгълник – благодарение или въпреки законите на геометрията?
Картинката, която съм нарисувал, ми подсказа холандският художник Мауриц Ешер. Бях на негова изложба в Амстердам през 50-те години. Там той беше изложил серия знаменити парадоксални работи с използване на различни оптични ефекти. Отидох на изложбата и реших, че и аз трябва да нарисувам нещо невъзможно. Триъгълникът беше добър пример за това, че можете да създадете невероятна форма, която ярко илюстрира нелогичност и непоследователност. Сложно е да се създаде не цялото, а елементите на това цяло. Това е тънък въпрос в математиката.
Трудно ми е да дам техническо определение какво е това душа. Много хора смятат, че това е нещо, което се появява, когато човек умира. А на мен ми е необходимо научно обяснение. Аз вярвам, че съществува нещо, което ние не разбираме още от гледна точка на съвременната наука. Колкото до съзнанието, то аз съм сигурен, че то физиологично е свързано с процесите, протичащи в нанотръбичките. В тях протичат удивителни ефекти, които е невъзможно да се обяснят с класическата механика. След няколко години ще има голям пробив в разбирането на природата на съзнанието.
Тогава най-после ще бъде създаден изкуствен интелект?
Нашето мислене включва процеси, които с помощта само на изчислителни методи е невъзможно дори да се моделират. Тъй като работата на мозъка основно е безсъзнателна. Ето защо изкуствен интелект, подобен на човешкия, е невъзможен.
Толкова добре сте изучили Вселената. Може би знаете къде се крият извънземните?
Възможно е това да е луда идея – разумната цивилизация се намира далече от нас. Аз мисля, че за да се зароди такъв живот на други планети, той трябва да е бил предшестван от същата последователност на събитията, както при нас.
А защо не можем да уловим сигнали от братя по разум?
Мисля, че сме недостатъчно развити, за да получим и изпратим послания. Може би трябва да манипулираме със свръхмасивните черни дупки. Може да има други пътища за изпращане на такива сигнали.
Източник: КР
