Барбара Гатузо била вече над 30-те, когато за първи път забелязала как се променило отношението ѝ към секса със съпруга ѝ Грег. „Никога не съм говорила за това, но сексът просто престана да ме интересува“, признава тя.
С годините Гатузо (която сега е на 66 г.) добре се научила да избягва своя мъж, за да не го отблъсква директно – често лягала да спи по-рано и ставала също по-рано. „С времето се замислих: какво се случва? Обичам своя мъж, имаме отличен брак и забележителни деца – каква е причината?“, казва тя.
Причината била в липсата на сексуално желание. Повечето хора, които имат трайни връзки, отбелязват, че с времето нажежаването на страстите спада, но Гатузо съвсем загубила интерес към секса. При това не само с мъжа си – изобщо никой не възбуждал у нея желание.
Някои сексуални психолози смятат, че такива амплитуди във влечението са нещо съвсем нормално, особено когато жената започва да остарява. Други смятат, че липсата на сексуално желание е медицинско състояние, възникващо в резултат на нарушения на химичния баланс в мозъка.
И ето че учените вероятно са успели да открият средство, с чиято помощ това състояние ще може да се лекува. В началото на юни Управлението по контрол на хранителните продукти и лекарствените средства на САЩ разгледало одобряването на медицинското използване на флибансерин, наричан женската виагра. Препаратът бил одобрен, но той продължава да има не само привърженици, но и противници.
Срив в системата
Какви фактори водят до изчезването на полово влечение и как в този смисъл може да помогне флибансерин? Не само зрелите жени се сблъскват с нарушения на половата функция – доказателство за това е популярността на виаграта. Както казва комикът Джордж Бърнс: „Да правиш секс на 90 години, е все едно да играеш билярд с въже.“ Но при различните полове природата на проблема също е различна.
„Лекарите имат поговорка за това, че при мъжете се наблюдават три типа нарушения на половата функция – ерекция, ерекция и ерекция – коментира Стивън Стал, психиатър от Калифорнийския университет в Сан Диего, САЩ. – При жените тези типове също са три – желание, желание и желание.“
Точните причини за изчезването на това желание (и механизмът на неговата поява, за начало) остават не съвсем ясни за учените, макар да е известно, че в този процес е задействан мозъчният център за подкрепа.
Според една от теориите разстройства със снижено сексуално желание възникват в резултат на неспособността да се изключат челните дялове на мозъка, които отговарят за изпълнението на всекидневните задачи (например да се реши служебен въпрос или да не забравиш да изпратиш картичка). В резултат центърът за подкрепа, отговарящ за мотивацията и удоволствието, престава да функционира нормално.
Щом станало ясно, че виаграта доста успешно се справя с нарушенията на мъжката полова функция (която освен това носи добри печалби на компанията производител), фармакологичните фирми започнали активни опити за разработка на женския ѝ аналог, който да въздейства на мозъка, а не на гениталиите.
Флибансерин е един от лидерите в тази надпревара. Първоначално той е разработван като антидепресант, но станало ясно, че не оказва голямо влияние върху настроението на човека. Но жените, задействани в клиничните изпитания, неочаквано започнали да съобщават за любопитен страничен ефект: сексът им станал по-интересен.
Изглежда, флибансерин работи чрез регулиране на баланса на сигналните молекули (невротрансмитерите), а именно допамин, норадреналин и серотонин, в необходимите структури на мозъка.
„Смятаме, че той или нормализира биохимичния баланс, или компенсира недостига на определени вещества, като отстранява грешки в цялата система – обяснява Стал. – Напълно е възможно той да изключва при жените лобните структури на мозъка, потискащи сексуалното желание и интерес.“
Подгрята страст
Препаратът не бил използван в качеството на антидепресант, защото в този смисъл ефектът му бил недостатъчно изразен, но се опитали да го преработят в стимулатор за жени, страдащи от разстройства със снижено сексуално желание.
Първоначалните тестове показали, че жените, употребяващи препарата, съобщавали за нарастването на броя „удовлетворителни полови контакти“, но влиянието на флибансерина върху желанието не могло да се докаже. Затова през 2010 година Управлението по контрол на хранителните продукти и лекарствените средства на САЩ не го одобрило за приложение.
Но по-нататъшните клинични изпитания дали основание да се смята, че лекарството все пак засилва половото влечение, макар че ефектът е доста умерен. „Въпросът е ето в какво: как да измерим подобрението?“, казва Сюзън Сканлан, председател на организацията Even The Score, която се застъпва за търсенето на фармакологично решение на проблемите с разстройствата на сексуалното желание (да отбележим все пак, че за своята дейност Сканлан получава неголяма заплата от фармацевтичните компании).
И все пак тя посочва, че първоначалният ориентир като цяло е доста неясен: „Американската жена средно прави секс три пъти месечно. Ако пациентките не са имали три съвкупления през месеца, значи ли това, че препаратът не работи?“
Пациентки със снижено сексуално желание, пиещи флибансерин, съобщили средно за 2,8 полови контакта на месец – в сравнение с 1,5 при тези, които не вземали препарата.
Някои от пациентките в хода на тези тестове съобщили за сериозни подобрения. Барбара Гатузо, с чиято история започва тази статия, се присъединила към експерименталната група през 2011 година. Първоначално ѝ давали плацебо – което, по думите ѝ, изобщо не ѝ помогнало да си върне половото влечение независимо от всичките ѝ старания.
Но след като серията тестове с плацебо приключила, ѝ предложили да опита истинския препарат. „Само след няколко седмици станах напълно друг човек – спомня си тя. – Събуждах се посред нощ и прелъстявах мъжа си. Усещането за близост и желанието се върнаха 100%.“
Флибансерин може да има и странични ефекти, включително сънливост, виене на свят и гадене. Сканлан обаче твърди, че те са далеч по-несериозни, отколкото при виаграта и подобните средства срещу разстройства на ерекцията.
„Да погледнем страничните ефекти при 26 препарата, одобрени за лечение на мъжки сексуални проблеми – казва тя. – Там откриваме потенциален инфаркт, слепота, неочаквана смърт и моят любим – разкъсване на пениса.“
Има и такива, които смятат, че одобряването на флибансерин може да накара жените да търсят медицинско решение на проблем, който могат да отстранят чрез консултация при психолог или премахване на съпътстващите фактори – например стрес и прекомерно служебно натоварване.
„Във въпроса за желанието са важни отношенията, важен е контекстът на ситуационните фактори от рода на настроение и обстановка“, казва Синтия Греъм, старши лектор по медицинска психология в Саутхемптънския университет, Великобритания.
Но тя не отрича, че фармацевтичното решение в определени случаи е оправдано. „Да, смятам, че при някои жени има проблеми с половото влечение и като цяло смятам, че лекарственият препарат за жени може да е полезен. Но това лекарство трябва да е явно клинично значимо и трябва да разберем повече за страничните му ефекти“, казва Греъм.
Последна надежда
Разбира се, никой не твърди, че лечението веднага трябва да започва с лекарствени средства, без да се изключат като начало много фактори, способни да предизвикат разстройство на половата функция – например умора, вземане на други лекарства, стрес и проблеми в отношенията.
„Ако не ви е интересен сексът, трябва като начало да се попитате: може би причината е само в мъжа, а със съседа всичко е наред? Лошият брак с хапче няма да се оправи“, отбелязва Стал.
Гатузо е съгласна, че в случаите, когато в отношенията има реални проблеми, действително си струва да се отиде на психолог, но тя е сигурна, че на нея това не би помогнало.
„Ако имате медицинско разстройство, например диабет, то можете да си говорите за него до припадък и това нищо няма да промени. Разстройството със снижено сексуално желание е дисбаланс в химията на мозъка“, отбелязва тя.
