Общоизвестен факт е, че на Марс има както вулкани, така и ледници. Сега обаче учени предполагат, че поне на някои от вулканите на Червената планета може да се крият ледници под дебел слой пепел.

Разпространението на ледниците на Марс

Когато мислим за лед на Марс, обикновено си представяме полюсите, където той е видим дори с наземни телескопи.

Тези райони обаче са труднодостъпни, а изследването им е ограничено поради риска от биологично замърсяване.

Отдавна учените се надяват да открият вода по-близо до екватора, което би я направило по-достъпна за бъдещи човешки мисии.

В средните ширини на Марс съществуват образувания, които приличат на ледници, покрити с дебели слоеве прах и скали.

Дали тези структури наистина крият големи водни запаси близо до местата, където хората биха могли да стъпят за първи път на Червената планета?

Според нова статия на М. А. Пабло и съавтори, публикувана в списание Icarus, отговорът може да е „да“.

Ключът към разгадаването на тази мистерия може да се крие в малък вулканичен полуостров в Антарктида, известен като остров Дисепшън.

Това е вулкан, който при поредица от изригвания през 60-те и 70-те години на миналия век е покрил с пепел и прах част от заобикалящите го огромни ледници.

Авторите на изследването смятат, че са открили на Марс вулкан с подобна история – Хекатес Толус.

Хекатес Толус е древен щитовиден вулкан на Марс, който има много общи черти с вулкана на остров Дисепшън.

И тъй като е известно, че под отломките в Антарктида има лед, може да се предположи, че подобни образувания се крият и под наносите около Хекатес Толус.

Доказателства за ледник край Хекатес Толус

На Марс съществуват няколко убедителни доказателства в полза на наличието именно на ледников лед, а не просто на рохкава скала.

На първо място, това са пукнатините. Всеки изследовател знае колко опасни са те на Земята, но ключова особеност на тези на остров Дисепшън е, че са ясно видими от космоса, особено близо до стръмните, почти вертикални ръбове в горната част на ледника.

Подобни белези се наблюдават от космоса и на Хекатес Толус. Такива ясни и видими пукнатини не биха се забелязвали, ако под тях имаше само скала.

Тяхното наличие предполага, че твърдо ледено ядро все още се движи под повърхността от вулканични отломки.

Друго пряко доказателство е наличието на бергшрунди – дълбоки пукнатини, които се образуват в горната част на ледника.

Те възникват при специфичен процес на отделяне на движещия се лед от неподвижния.

Някои от бергшрундите край Хекатес Толус достигат дължина от 600 метра и са ясен индикатор, че поне в определен момент е имало активно движение на лед.

Последното доказателство е ефектът на булдозера, или по-точно наличието на „напорни морени“ в дъното на долините както на остров Дисепшън, така и на Хекатес Толус.

Когато ледниците се движат, те действат като булдозери, избутвайки огромни скали пред себе си и оставяйки хълмист терен.

Подобни форми, видими на остров Дисепшън, се забелязват и около марсианския вулкан, което показва, че някога в тази местност е имало активен ледник.

Как да открием скритите ледници?

Ако тези ледници наистина съществуват, как са успели да оцелеят милиони години, без да се изпарят? Авторите предлагат двуетапен процес.

Първо, при образуването на пукнатините част от водата се е сублимирала (изпарила), но след това тези отвори са били покрити с прах, който е защитил новооткритата вода от по-нататъшна сублимация.

В крайна сметка това е довело до образуването на плитки „дефилета“, които всъщност виждаме на Марс вместо истински пукнатини.

Един очевиден въпрос за тези, които следят изследването на Марс, е: защо радарът SHARAD не е видял нищо там?

Ако под повърхността близо до екватора има ледник, то радарът на борда на Mars Reconnaissance Orbiter би трябвало да го засече.

Физиката на SHARAD обаче не работи добре по стръмните склонове на вулканите, което затруднява получаването на ясен образ на това, което се намира под праха и отломките.

За да разберем по-добре ситуацията, ще са ни нужни проби от повърхността, взети както от роботи, така и от хора.

Избягване на замърсяването

Ако край Хекатес Толус наистина се крият огромни ледници, вероятно има и много други, скрити край други масивни вулкани.

Член IX от Договора за космоса от 1967 г. изисква изследването на други тела в Слънчевата система да се извършва така, че да се избегне „вредно замърсяване“ на небесните тела.

Мнозина тълкуват този член като изискване изследователите да избягват марсианските полюси, където има доказателства за големи количества вода.

Ако се окаже, че вода има из цял Марс, скрита под отломките от вулкани, означава ли това, че тези територии също ще бъдат забранени за изследователите?

Само времето ще покаже отговора на този въпрос.

Възможно е никога да не разберем дали има вода около тези вулкани, ако не изпратим изследователи там. Всичко, което можем да направим дистанционно, е ограничено.

Съществуват някои предложения за мисии, които биха могли да разрешат този въпрос, като например FlyRADAR. Но засега ще трябва да изчакаме окончателното становище дали марсианските вулкани са покрити с ледници.