Вярата в Бога помага в по-ефективното лечение на психически заболявания в краткосрочна перспектива, а пациентите с особено силна вяра в по-голяма степен реагират на усилията на лекарите. При тях се подобрява самочувствието, отива си депресията, намалява тревогата, твърдят Дейвид Розмарин и колегите му от Харвардската медицинска школа.
Изследователите наблюдавали 159 участници в програма на Маклийн хоспитъл в гр. Белмонт, щата Масачузетс. Пациентите постъпвали с различни диагнози и прекарвали в лечебното заведение средно две седмици.
Предложено им било да оценят вярата си в Бога и очакванията си от лечението по петобална скала. Изследователите направили оценки в началото и края на лечението на нивото на депресия, тревожност и склонност към самонараняване.
Хората, които наричали своята вяра „неслаба”, два пъти по-често реагирали на лечението и подобрявали състоянието си. „Вярата в Бога засилва вярата в лечението – казва Розмарин. – Такива хора повече се доверяват на лекарите и излъчват оптимизъм. Те вярват в това, което им помага.”
Вярно, учените подчертават, че резултатите нищо не доказват. Възможно е такива хора като цяло да са по-здрави от останалите. Вероятно са изиграли роля и други фактори. Но в същото време това не е първото изследване, позволяващо да се направи извод за чудодейната сила на вярата. Къде е ключът?
Кристина Пухалски, основател и изпълнителен директор на Института по духовност и здравеопазване при медицинския център на университета „Джордж Вашингтон”, предпочита да говори не за вярата във висша сила, а за наличието на подкрепа отстрани – независимо дали това са митични небесни създания или напълно земни приятели и членове на семейството. Според нея пациентите с пантеистични възгледи също оздравяват по-бързо от останалите.
Вероятно тук може да сработва някой закон на работата на психиката. „Ако човек притежава своего рода чувство за трансцеденция, той като цяло се справя по-добре”, подчертава специалистът, като има предвид усещането, че не си сам – твоето естество не се явява роб на тленното тяло, а следва пътя на божественото провидение или майката природа, откликва на подкрепа от страна на близките, тоест включения микрокосмос, и играе в него съществена роля.
„Духовността може да се определи много широко – пояснява Пухалски. – Това не е само религия или вяра във висшите сили. Това е и способността да чувстваш връзката с още някой. Вяра, съчувствие, всичко това също е духовност.”
А това, което оказва влияние върху лечението, трябва да се изучава, нали така?
Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Affective Disorders.
Източник: LiveScience
