Сицилия, Италия. Археолози са открили енигматичен монолит, който тежи 15 тона и наподобява камъните от съоръжението Стоунхендж.
Възрастта му е поне 10 000 години и чрез него учените ще могат да разберат повече за нивото на развитие на древните средиземноморски цивилизации.
Археолозите са били озадачени след откритието, но обясняват, че не е възможно монолитът да е придобил такава форма чрез естествени процеси – със сигурност това е дело на човешка ръка.
„Не съществуват такива естествени процеси, които биха могли да изваят камъка така“, казват Зви Бен-Авраам (Zvi Ben-Avraham) от Института за естествени науки към университета в Тел Авив и Емануеле Лодоло (Emanuele Lodolo) от Националния институт за океанография и експериментална геофизика в Триест, Италия. Откритието им е публикувано в списанието Journal of Archaeological Science.
В момента монолитът е счупен на две. Иначе има правилна форма и три дупки, които минават през средата. Най-интересната част е размерът на камъка – обработването, местенето и поставянето на толкова огромно нещо биха изисквали доста време и усилия.
Но как е попаднал монолитът във водата? Е, преди 10 000 години крайбрежието на Сицилия изглеждало доста по-различно. Огромният камък е открит на място, което по онова време е било остров – част от Сицилианския канал.
Идвал краят на ледниковия период и с повишаването на температурите се повишило и нивото на водата. Външният вид на цялата околност бил променен. Островът потъвал бавно, но сигурно, докато накрая се озовал изцяло под вода.
Все още не е ясно дали монолитът е бил част от структура. Изглежда доста вероятно и на археолозите тепърва им предстои да правят открития в тази местност.
„Почти всичко, което знаем за праисторическите култури, идва от останки на сушата. Само че много от ранните цивилизации са се заселвали в крайбрежните райони, които сега се намират под вода“, обяснява Лодоло. „Ако искаме да проследим произхода на средиземноморските цивилизации, ще трябва да се фокусираме върху водата.“
