Зациклената Вселена

Наскоро физиците В. Гурзадян и Р. Пенроуз представиха карта на възможното обитание на свръхцивилизации, съществували във Вселената преди Големия взрив.

Учените са разработили теорията в контекста на конформната циклична космология. Lenta.ru разказва за алтернативата на теорията на Големия взрив.

Концептуалните идеи на теорията са предложени от Пенроуз, а развитието на модела е получено в работа, изпълнена в съавторство с Гурзадян. Според конформната циклична космология животът във Вселената протича в безкрайни цикли, наричани зони, през които тя претърпява радикални изменения. Завършването на един цикъл се идентифицира с Голям взрив и води до стартиране на нов цикъл.

Теорията на Пенроуз-Гурзадян представлява космологичен модел, построен в рамките на общата теория на относителността. За описание на всяка зона се използва решението на уравненията за случая на отворена Вселена на Александър Фридман, а преходът от един цикъл към друг протича с помощта на конформни преобразувания, за които има добре разработена теория на полето. Теорията на Пенроуз-Гурзадян води към някои интересни физически особености и следствия.

Еволюцията на света в теорията на Пенроуз-Гурзадян. © V. G. Gurzadyan, R. Penrose

Големият взрив в теорията на Пенроуз и Гурзадян предшества превръщането на цялата маса на Вселената в енергия и изменение на геометрията на света. В конформната циклична космология няма информационен парадокс на черните дупки (невъзможност да се отличат един от друг гравитационните обекти, опивани от параметри с едни и същи стойности, например маса).

Това е свързано с факта, че в теорията на Пенроуз и Гурзадян материята в края на еона се оказва съсредоточена в черните дупки, които се изпаряват вследствие на ефекта на Стивън Хокинг – информацията е свързана с ентропията (мярка за безпорядъка) и изчезва с излъчването на черната дупка.

В теорията на Пенроуз-Гурзадян също не съществува парадокс на топлинната смърт на Вселената, според който светът трябва да премине в състояние на термодинамично равновесие с максимална ентропия (тоест фактически да загине), тъй като изпарението на черните дупки намалява ентропията.

В алтернативния космологичен модел част от електромагнитното и гравитационно лъчение преминава от предишния еон към следващия и по такъв начин – както смята Пенроуз – осигурява (в случай на привличане) необходимото ускорение на материята, неизискващо привличането на тъмна енергия.

В последната работа учените са представили картина на възможното обитание на свръхцивилизации, съществуващи във Вселената преди Големия взрив. Учените разглеждат картата на реликтовото лъчение и интерпретират нейните аномалии като следи от съществуващи в предишния еон на Вселената високоразвити технологични общества. Според физиците изчезналите цивилизации са били способни да предават информация чрез сблъсъка на черни дупки.

Възможните места на обитание от свръхцивилизации са отбелязани с червени точки. © V. G. Gurzadyan and R. Penrose

Необходимостта от това се обяснява с няколко причини от учените. Първо, цивилизациите от предишния еон, възможно, са се опитали да предупредят обществата от новия еон за своята съдба и да им дадат някои напътствия. Второ, посланието от свръхцивилизациите може да съдържа необходимите за възникването на живота данни (в рамките на хипотезата за информационната панспермия).

Експериментални потвърждения на теорията на Пенроуз-Гурзадян в момента няма. Преди шест години авторите са публикували работа, в която съобщават за откриването на три семейства концентрични аномалии, където температурата на лъчението е значително по-ниска, отколкото на други места на картата на микровълновото лъчение на Вселената, получена от WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe) и BOOMERanG (Balloon Observations Of Millimetric Extragalactic Radiation ANdGeophysics). Аномалиите според Пенроуз и Гурзадян не противоречат на конформната циклична космология.

Концентричните аномалии. © V. G. Gurzadyan, R. Penrose

Концентричните образувания според тях са следи от сферични гравитационни възбуждения на пространство-времето в резултат на сблъсъка на черни дупки в предишния еон. Пенроуз и Гурзадян смятат, че стандартният космологичен модел не може да обясни наблюдаваните от тях ефекти.

Статистическата значимост на откритието, приведена от авторите, се равнява на шест стандартни отклонения. Опитите на три независими групи изследователи да възпроизведат резултатите на физици са я снижили съществено. По-късно Пенроуз и Гурзадян при анализ на данните от Planck отново са видели концентричните аномалии.

Пенроуз признава наличието на трудности в своята теория. Те са свързани с прехода от един еон към друг и съществуването на масивни елементарни частици, чието време на живот може да превишава възрастта на Вселената (в контекста на стандартния космологичен модел). Към тези частици по-конкретно се отнася електронът.

Конформната циклична космология е описана от Пенроуз в книгата „Цикли на времето“ от 2010 година.