В забележителна стъпка за опазването на дивата природа, учени и рейнджъри от Националния парк „Галапагос“ върнаха 158 гигантски костенурки на родния им остров Флореана.

Те са потомци на вид, смятан за изчезнал още през XIX век

Младите екземпляри са оборудвани със сателитни предаватели, които ще позволят на биолозите да проследяват тяхното движение и да оценяват въздействието им върху местната растителност.

Това е ключов момент в дългосрочния план за възстановяване на уникалната екосистема на острова.

Трагичната история на костенурките от Галапагос

Гигантските костенурки са пристигнали на архипелага от Южна Америка преди около два-три милиона години. Тяхното най-голямо еволюционно предимство – способността да оцеляват до една година без храна и вода – се превръща в причина за тяхното изтребление.

От XVI век нататък мореплаватели и китоловци започват масово да ги събират и да ги държат живи в трюмовете на корабите си, използвайки ги като източник на прясно месо по време на дългите си пътувания.

Неочаквано откритие и генетично доказателство

През 2000 г. изследователски екип, воден от Джеймс Гибс от организацията „Galapagos Conservancy“, забелязва костенурки с необичаен външен вид по склоновете на вулкана Волф, в северната част на остров Исабела.

Техните черупки имали специфична седловидна форма, която не е характерна за местните видове.

Последвалите генетични анализи в Йейлския университет потвърждават, че откритите животни са преки потомци на изчезналата линия от Флореана.

Учените предполагат, че китоловците са ги разтоварили или изхвърлили от палубите, за да олекотят корабите си, преди да се отправят към открития Тихи океан.

В резултат на това 19 екземпляра са преместени в специализирания център за развъждане „Фаусто Йерена“.

Процесът на възраждане

В центъра рейнджърите са усъвършенствали процеса за опазване на застрашените влечуги.

Снесените яйца се измерват и се поставят в инкубатори, където температурата определя пола на бъдещите костенурки – при 28°C се излюпват мъжки, а при 29,5°C – женски.

След четири месеца инкубация, малките прекарват 30 дни в тъмни помещения с контролирана влажност, хранейки се единствено от жълтъчната си торбичка.

През първите две години те живеят под постоянно наблюдение и се хранят с нарязани листа от растението, известно като „слонско ухо“.

С дължина от едва девет сантиметра, те са лесна плячка и се нуждаят от защита.

Инженери на екосистемата

Връщането на 158-те млади костенурки на Флореана бележи началото на възстановяването на екосистемата.

Тези животни, които могат да достигнат тегло до 400 килограма, консумират огромни количества растителност и играят ключова роля в разпространението на семена на големи разстояния благодарение на бавния си метаболизъм.

Биолозите подчертават, че семената на много местни растения покълват едва след като преминат през храносмилателния тракт на костенурка.

Движейки се през гъстата растителност, те създават пътеки и открити пространства, които впоследствие се използват от местните видове птици. Проектът се осъществява с подкрепата на сателитни технологии, чрез които учените ще избират подходящи зони за бъдещо гнездене.