Четири оранжеви лазерни лъча пламтят през Млечния път, докато ядосана лилава мъглявина ни залива със своя „предсмъртен“ поглед. За щастие Земята не води космическа война; всъщност земен телескоп изстрелва лазерите в това епично изображение от Европейската южна обсерватория (ESO).
Наречена снимка на седмицата на ESO, този кадър изглежда като космическа битка, но всъщност улавя умен астрономически трик, който учените използват, за да надникнат във времето и пространството.
Пурпурната звездна система, изобразена на снимката, е мъглявината Карина (Carina), понякога наричана мъглявината Eta Carinae в чест на най-известната си звездна система. Eta Carinae – всъщност двойка от две гигантски звезди – непрекъснато експлодира в грандиозно изригване на газ и прах от близо 200 години. Въпреки че системата се намира на около 7500 светлинни години от Земята, тази все по-ярка експлозия я превърна в една от най-светлите звездни системи в Млечния път.
Да видиш нещо такова далеч в космоса, може да бъде сложно, дори когато гледаш един от най-ярките обекти на нашата галактика през един от най-могъщите телескопи на Земята (в този случай много големият телескоп на ESO, разположен в Чили). Един мъчителен проблем: газообразната атмосфера на Земята винаги пречи, замъглява и изкривява гледката на небесните обекти.
И тук на помощ изват лазерите. Според ESO, учените изстрелват тези лазери от една от съставните части на Много големия телескоп в Чили, за да симулират далечни звезди. (Натриевите частици в атмосферата карат лъчите да светят в оранжево.) Астрономите след това се фокусират върху тези изкуствени звезди, за да измерват колко лъчите са замъглени от земната атмосфера. Практикувайки с фалшиви звезди, астрономите могат по-ефективно да калибрират телескопа, за да коригират замъгляването на атмосферата, когато гледат истински звезди, галактики и експлозивни обекти като Eta Carinae, според ESO.
И така, за да обобщим: Земните учени активно изстрелват лазери в сърцето на експлодираща звездна система – но само за да могат да я опознаят по-добре.
Публикувано в Live Science
