На пръв поглед тази зловеща снимка напомня на руини от древен храм, погълнат от водите след мащабен катаклизъм, или дори на летяща чиния, потънала на дъното на океана.

Реалността обаче е много по-интересна.

Кадърът, публикуван от НАСА, показва овъгления топлинен щит на капсулата „Орион“ от мисията „Артемида II“.

Изображението е заснето от водолази на американските военноморски сили в Тихия океан веднага след успешното приводняване на апарата на 11 април.

Този обект не е просто парче обгорен метал и керамика.

Той е ключов елемент за безопасността, от който зависеше животът на четиримата астронавти по време на завръщането им след обиколката около Луната.

След мисията използваният щит се превърна в основен обект на изследване за учените, тъй като именно той трябваше да даде отговор на въпроса: готов ли е човек за безопасно завръщане на лунната повърхност?

Изпитание в плазма

Завръщането на космически кораб в земната атмосфера е един от най-опасните етапи на всяка мисия.

Когато „Орион“ навлиза в плътните въздушни слоеве, за да намали скоростта си, той се движи с над 37 000 км/ч.

При такава скорост триенето с атмосферата преобразува кинетичната енергия в колосална топлина.

Температурата около капсулата достига хиляди градуси по Целзий, превръщайки въздуха в нажежена плазма.

Топлинният щит на „Орион“, покрит със специални плочки от материала AVCOAT, е разработен именно за да поеме този удар.

Неговата задача е постепенно да се овъглява и да отделя горните си слоеве. По този начин абсорбира излишната топлинна енергия и не позволява на горещината да проникне в жилищния модул.

Всяка критична пукнатина или аномално разрушаване на щита биха могли да доведат до катастрофални последици за екипажа.

Поуките от „Артемида I“

Въпросът за надеждността на щита стана особено наболял след приключването на безпилотната мисия „Артемида I“ през 2022 г.

Тогава инженерите откриха неочаквани повреди: фрагменти от овъгленото покритие се бяха отчупили на големи парчета, а по повърхността се бяха образували дълбоки пукнатини.

Това предизвика сериозна дискусия в научните среди, тъй като топлинният щит за мисията „Артемида II“ беше произведен по същата технология.

Експертите предупреждаваха за рисковете.

НАСА обаче намери решение – корекция на траекторията при навлизане в атмосферата.

Приложена беше маневра, наречена „пропускащо навлизане“ (skip entry).

Тя позволява на капсулата първо да „рикошира“ от горните слоеве на атмосферата, намалявайки скоростта и топлинното натоварване, преди окончателно да се спусне.

Предварителният визуален анализ показа, че тази стратегия се е оказала изключително успешна.

Заключението на инженерите от НАСА

Според официално изявление на космическата агенция, екипажът и корабът са били под надеждна защита по време на цялата маневра.

Първоначалните огледи, извършени директно на спасителния кораб, показват, че системата е работила нормално.

„Не открихме никакви необичайни условия или критични отклонения“, отбелязват от НАСА.

„Снимките, направени от водолазите, и последвалият оглед потвърдиха, че загубите от овъгляване, които наблюдавахме по време на „Артемида I“, този път бяха значително по-малки – както по броя на отслояванията, така и по техния размер.“

Интересно е, че дори специалната отразяваща лента, използвана за терморегулация на апарата в открития космос, е издържала на адските температури на много места. Това се оказа приятна изненада за разработчиците.

Непредвидени предизвикателства

Въпреки успеха със защитата от топлина, десетдневното пътуване около Луната не мина без неприятни инциденти.

НАСА потвърди, че на щателна проверка ще бъде подложена системата за животоподдържане, и по-специално космическата тоалетна.

По време на полета астронавтите се сблъскали с проблем, при който поради ниските температури течните отпадъци замръзнали и запушили дренажната тръба. Това на практика блокирало работата на тоалетната.

Инженерите обещават да направят корекции в конструкцията на системата за следващата мисия – „Артемида III“. Тя трябва да осъществи историческото завръщане на човек на лунната повърхност.

Успехът на „Артемида II“ дава „зелена светлина“ за подготовката на мисията „Артемида IV“, планирана за 2028 г., чиято основна цел ще бъде кацането на астронавти на южния полюс на нашия спътник.

Снимки: НАСА