Температурата и вегетацията на сушата над 45° северна ширина напомнят показателите, регистрирани през 1982 година, само че с 4–6° (400–700 км) в южна посока, е установила международна изследователска група.
„Морският лед и снежната покривка се задържат по-малко, вегетационният период става все по-продължителен – пояснява Ранга Минени от Бостънския университет. – В Арктика и Субарктика (тайгата) се променят характеристиките на годишните времена, екосистемите се разрушават.”
Изследователите се възползвали от спътникови данни за количеството растителност на различни ширини в периода 1982–2011 г. Информация им предоставили инструментите AVHRR (Advanced Very High Resolution Radiometer) на американското Национално управление на океанските и атмосферните изследвания, които се намират на няколко спътника с полярна орбита, и MODIS (Moderate Resolution Imaging Spectroradiometer) от сондите Aqua и Terra на НАСА.
Големите петна активна вегетация сега заемат една трета от Севера – 9 млн. кв. км, което е приблизително равно на площта на континенталната част на САЩ. Увеличава се броят на храстите и дърветата. Раззеленяването на Арктика е по-добре изразено в Евразия, отколкото в Северна Америка.
За причина на промените учените сочат парниковия ефект. Водните пари, въглеродният оксид, метанът и други газове улавят топлината, нагряват повърхността на Земята и долните слоеве на атмосферата. Това води до намаляване на ледената и снежната покривка. Открити са и по-обширни участъци земя и вода, които активно поглъщат слънчевата енергия и затварят порочния кръг.
Северната област на вегетация обхваща 26 млн. кв. км. На 34–41% от тази територия е отбелязано нарастване на количеството растения (зелен и син цвят). На 3–5% – намаляване (червен и оранжев). В жълто са регионите без промени.
© NASA’s Goddard Space Flight Center Scientific Visualization Studio
Специалистите са се опитали да направят и прогноза как ще се развият събитията в бъдеще. Те анализирали показанията на 17 климатични модела и стигнали до заключението, че към края на века повишението на температурите в Арктика и Субарктика ще бъде еквивалентно на повишение с 20 градуса. С други думи, на 70° ширина през 2100 г. ще бъде същото, каквото е било на 50° ширина в периода 1951–1980 г.
Активирането на растителността на север е временно явление, предупреждават експертите. Парниковият ефект носи със себе си не само по-благоприятна температура, но и чести горски пожари, инвазивни видове вредни насекоми и лятно засушаване.
Освен това в бореалните ширини (тайгата) не достига слънчева светлина, затова Субарктика никога няма да може да се сравни със субтропиците. И наистина, от 1982 до 1992 г. петната растителност са се увеличавали доста по-активно, отколкото през 1992–2011 г.
