6 грешно схванати идеи от философията на Ницше

Философията на Ницше е една от най-провокативните, но и често е разбирана погрешно. Когато четем Ницше, трябва да разберем напълно прочетеното, преди да си извадим поуките, които философът е имал предвид.

Философията на Ницше е комплексна. Езикът му не е това, което типично бихме очаквали и затова е малко по-трудно да се схване значението веднага. Но когато веднъж разберете, става почти невъзможно да го игнорирате.

Предлагаме ви някои от неговите идеи, представени чрез цитати, които най-често се оказват грешно интерпретирани и тяхното значение. Те не просто провокират мисълта, но са и вдъхновение, приложими са в ежедневието както за философите, така и за всички останали.

Колко малко ни трябва, за да сме щастливи! Звукът на гайдата. Без музика животът би бил грешка. Германецът дори си представя Бог да пее песни.

Философията на Ницше отдава огромно значение на насладата от живота. В този цитат Ницше насочва вниманието ни към факта, че гайдите рядко предизвикват щастие у този, който ги чува и ни напомня за важността на музиката.

Казва, че германците си представят Бог да пее песни, хвърляйки светлина върху факта, че ние виждаме „добрите“ неща като светли и радостни. За германеца (типично мислен като супер дисциплиниран сухар) да вижда доброто като нещо, което пее – това е препратка към радостта, която носи музиката за всички, които я чуват.

Ние обичаме живота, не защото сме свикнали да живеем, а защото сме свикнали да обичаме.

Лесно е да станем пасивни в ежедневието си. Рядко се откъсваме от ежедневната рутина и свикваме да наричаме това „живот“. Това обаче не ни прави щастливи. Вероятно това е имал предвид Ницше.

Онова, с което не сме свикнали, са нещата, които обичаме: любовта на семейството, приятелите, да бъдем с другите. Трябва да отделяме повече време за тези, които обичаме и да живеем живота, който обичаме.

Мислите са сенките на нашите чувства – все по-мрачни, празни и обикновени.

Мислим твърде много, когато чувствата ни заливат. Започваме да мислим най-лошото и да разглеждаме прекомерно сложността на ситуацията и чувствата на другите. Така надуваме кризата в мислите си и тя ни се вижда по-лоша, отколкото всъщност е.

Този цитат от философията на Ницше ни напомня, че тези мисли не са нашата реалност. Те са сянка на начина, по който се чувстваме. Трябва да разпознаваме чувствата си и да разбираме, че мислите ни не са истински образ.

Трябва да отделяме време, за да разделяме чувствата от мислите си. Ако сме тъжни за нещо, е напълно естествено да премисляме най-лошите детайли, но това не е реалност. Трябва да се изправяме пред ситуацията в истинската й реалност с бистра глава, а не в мрака, в който мисилите ни са я развили.

Това че Бог се превърна в човек ни насочва само към това, че човек трябва да търси спасението не във вечността, а по-скоро да установи своя рай на земята.

Ницше е критичен към съществуването на Бог, дори пита дали „човекът е една от грешките на Бога или Богът е една от грешките на човека“. Този цитат обаче е много уместен, защото съдържа идеята, че неразривната свързаност между Бога и човека означава, че раят може да съществува на земята и тъкмо към това трябва да се стремим.

Вместо да чакаме да попаднем в рая след като се споминем, ние трябва да създадем рай за себе си докато сме живи и да му се наслаждаваме. Отвори си време за нещата, които обичаш, за хората, които обичаш и гледай да си сигурен, че се наслаждаваш на живота.

Бракът, това е волята на двама да създадат един, който е повече от тези, които са го създали.

Философията на Ницше подчертава важността на брака. Не само е важен като израз на любовта, но и като сливане на двама души в едно. Веднъж обединени, те са по-силни, отколокото са били преди това.

Това е в сила не само за брака, но и за връзките изобщо. Когато сме заедно, трябва да се обичаме и да се подкрепяме във всяко отношение, защото именно това е, което ни прави нещо повече в сравнение с времето, когато сме сами. Заедно сме по-силни, отколкото разделени.

И ние трябва да смятаме всеки ден, в който не сме танцували поне веднъж, за изгубен. И трябва да наричаме всяка истина лъжа, ако не е била съпроводена с поне един смях.

Отново Ницше ни насочва към важността на това да се наслаждаваме на живота. Губим си дните без смях и без удоволствие. Философията на Ницше може да е объркваща, но яко успеем да я инкорпорираме в ежедневието си, ще живеем по-удовлетворени. Ще се научим да се радваме на малките неща. Надяваме се тези цитати да са провокирали теми за размисъл, а още от Ницше може да намерите тук.

Източник: learning-mind.com