Висшият ни аз непрекъснато се опитва да ни напомня нещата, които наистина имат значение в живота и защо сме на Земята. Въпреки това, ежедневните ни проблеми ни заливат, а с тях и тревогата и безпокойството, така че губим връзката с висшия си аз. Неговият глас често е заглушаван от този на егото, което от своя страна се интересува само от материалните неща, успеха и начина, по който другите ни приемат. Висшият аз не се интересува от нито едно от тези неща.
Да помниш ето тези седем неща иска висшият аз.
1. Ние сме точно там, където се очаква да бъдем
Понякога може да чувстваме, че сме тръгнали по грешен път в живота си. Виждаме грешките, които сме направили и ни се иска да можем да върнем времето назад. Висшият аз обаче иска да помним, че сме точно там, където трябва. Грешките, които сме допуснали, всъщност са уроци, които е трябвало да научим. Не трябва да се мразим за нещата, които сме направили по грешен начин, защото това са важни стъпки в нашето пътуване. Тези избори ни превръщат в това, което сме днес. Тези грешки ни учат на състрадание и прошка. Трябва да си прощаваме за грешките, в крайна сметка, винаги даваме най-доброто, което можем в конкретния момент.
2. Настоящето е единственият момент, който можем да променим
Егото често живее в миналото и постоянно мисли за нещата, които са се случили там. То обича също да прекарва много време в съзерцание на нещата, които могат да се случат в бъдеще. На нито едно от тези две места обаче, ние не можем да променим каквото и да било. Когато сме научили уроците от грешките в миналото и сме поискали прошка от тези, които сме наранили, включително от самите себе си, тогава можем да продължим. Ако се опитаме да продължим прекалено бързо обаче и прекарваме времето си в мечтаене за бъдещето, отново се оказва, че не можем да променим нищо. Единственото време, което можем да променим е настоящият момент. Така че това е мястото, на което трябва да се посветим. Медитацията е една от техниките, които могат да помогнат да останем в настоящето.
3. Имаме всичко, от което се нуждаем, вътре в нас
Когато заглушим егото и неговите страхове, разбираме, че разполагаме с невероятни ресурси вътре в себе си. Имаш цялата сила, смелост, състрадание и любов, които са ти необходими. Изучавайки себе си, откриваш какво цениш и какво разпалва страстта ти. Само тогава можеш да започнеш да израстваш до човека, който наистина искаш да бъдеш. Когато започнеш да живееш в мир със себе си, животът става по-лесен, а усещането няма да е като постоянна битка.
4. Ти си единственият съдник на собствената си стойност
Егото е много загрижено за външните измерения на живота, търси одобрението на околните и външните сигнали за успеха: пари, статус, слава… Висшият ти аз знае, че нито едно от тези неща не е изражение на истинската ти стойност. Никой отвън не разбира целите ти, нито пътя, по който се движиш. Това означава, че само ти можеш да оценяваш собствената си стойност. Просто трябва да валидираш себе си. На много от нещата, които имат истинска стойност като добрина, състрадание, щедрост, не се гледа като на ценности в съвременното общество. Но това са най-ценните черти. Помни, че никога няма да постигнеш истинската си цел, ако непрестанно се опитваш да задоволиш другите.
5. Бъди воден от любовта, а не от страха
Егото е водено от страха. То се страхува, че няма да има достатъчно. И обратно, единственият водач, следван от висшия аз, е любовта. Взимането на решения и оценки, базирани на страха, никога няма да доведе до щастие и мир. Ако следваш шепота на висшия си аз, следваш и пътя на любовта.
6. Сигурността ни е в приемането, а не в контрола
Като човешки същества ние се стремим към сигурност и това често значи, че се стремим да контролираме живота. Но всъщност никога не сме в състояние да контролираме каквото и да било. Научавайки се да се оставяме на потока на живота, ни позволява да приемаме, вместо да се опитваме да контролираме. Това, че нещата „трябва да бъдат“, по определен начин е наша идея, която ни причинява страдания, вместо да приемем реалността. Често необходимостта да контролираме другите е причината за проблеми във връзката. Докато истинската любов не дава присъди. Когато приемем правото другите да живеят живота си по техния си начин, се подобрява и връзката ни. Не сме тук, за да съдим другите, а за да направим най-доброто със собствения си живот. Като се научим да приемаме живота какъвто е, нямаме нужда да контролираме външни фактори, защото сигурността ни идва от вътре.
7. Нямаш нужда да се подобряваш
Висшият ти аз иска да помниш, независимо какво може да си научил в семейството или в училище, че няма нужда се подобряваш. Ти си достатъчно добре така, както си. Духовното израстване не идва с усилията да се подобряваш, а идва с приемането на себе си и следването на висшия аз. Приемайки себе си напълно, демонстрирайки безусловната си любов и състрадание, виждаш как естествено изчезват безполезните мисловни модели и изгрява истинската природа на твоята същност.
Когато ни води висшият аз, ние помним каква е истинската ни цел. Можем да се освободим от изискванията на егото и да живеем в любов и състрадание. Тогава сме свободни да следваме истинския си път.
