Изследователи на шестото чувство

Телепатия, ясновидство, телекинеза… Феномени, които традиционно се отнасят към графата „свръхестествено”.

Впрочем те се смятат за такива само защото техният механизъм не се поддава на научно обяснение. Опити да се търсят такива обяснения са правени неведнъж.

Експериментът „Наутилус”

Още през 1882 година в Лондон било основано Общество за психически изследвания (ОПИ), чиято цел било изучаването на паранормални явления. През 1885 г. филиал на ОПИ се появил и в Ню Йорк, където го оглавил известният американски психолог и философ Уилям Джеймс. А през 1911 г. в Станфордския университет започнали изучаването на екстрасензорното възприятие и психокинезата в лабораторни условия.

Втори станал университетът „Дюк” (Северна Каролина, САЩ). За разлика от членовете не ОПИ, стремящи се да докажат съществуването на паранормални явления, изследователите от Станфорд и университета „Дюк” разработвали тестове, основани на статистически анализ на феномените с екстрасензорно възприятие – да речем за отгатване на символи на известните „Зенер карти” (карти с изображение на различни символи, използвани за парапсихологически опити).

Значително внимание било отделяно на феномена телепатия. През 1958 г. в САЩ бил направен сериозен експеримент по установяване на телепатичен контакт между двама обикновени хора.

Индукторът (този, който изпраща телепатични съобщения) – студент с фамилията Смит, се намирал в изолирано помещение в град Френдшип, щата Арканзас , а перципиентът (приемащият сигналите) – лейтенант Джунс – на борда на подводницата „Наутилус”, на 2000 километра от Френдшип.

Два пъти дневно в определено време Смит пускал специален автомат, който разбърквал Зенер картите. Падали пет случайно избрани карти. Индукторът ги вземал, съсредоточавал се върху изобразените на тях фигури и ги рисувал на лист. След това листът с петте фигури бил поставян в сейф.

В същото време на „Наутилус” лейтенант Джоунс също рисувал фигури, но произволно. Той давал своите рисунки на капитана. Опитът започнал на 25 юли и приключил на 10 август. Когато подводницата се върнала на брега, сравнили рисунките на Смит и Джоунс. В над 70% от случаите изображенията съвпадали…

Обмен на информация на клетъчно ниво

Аналогични изследвания се провеждали и в Русия. През 30-те години работа в областта на пси-излъчването провеждали независимо един от друг лабораториите Леонид Василев в Ленинград и С. Турлгин в Москва.

През 1942 в съкратен вид била публикувана работата на Турлгин „Излъчването на електромагнитните вълни на човека”. В нея изследователят пишел, че мозъчните вълни представляват електромагнитни лъчи с дължина на вълната около два милиметра. А през 1949 г. съпрузите Семен и Валентина Кирлиан открили ефекта на светенето около живите обекти (аура).

През 1965 г. при Московската НТО по радиотехника, електроника и връзки „Попов” била открита секция по биоинформация, оглавявана от И. Коган. Изследванията на мозъчните лъчи се водели под контрола на спецслужбите и в пълна секретност.

През 1970 година била създадена държавна комисия по експертиза на феномена мислено внушение, където влизали големи съветски психолози. Резултатите от работата на комисията видели бял свят едва три години по-късно – в изменен и съкратен вид те били публикувани в сп. „Въпроси на психологията”.

В статията били пропуснати много моменти – например сведения за работата по създаването на технически средства, имитиращи пси-излъчването и способни да въздействат върху човека от разстояние.

През 1972 г. В. Казначеев, С. Шурин и Л Михайлова официално регистрирали свое откритие, установяващо електромагнитната връзка на живите клетки помежду си. Клетките били поставени в две камери, разделени от кварцови стъкла, през които прониквала ултравиолетова светлина.

След като клетките в едната камера нарочно били заразени с вирус, който започнал да ги унищожава, клетките в съседната камера също започнали да загиват. Това свидетелствало, че организмите са способни да обменят помежду си информация на клетъчно-вълново ниво.

Източникът е неизвестен!

Постепенно обемът парапсихологически изследвания по цял свят започнал да намалява, в голяма степен поради противодействието на академичните кръгове. Някои ефекти, отнасяни по-рано към паранормалното – като например ефектът на Кирлиан, били признати за несъществуващи или имащи обяснение в рамките на известните физични явления.

Освен това в серия експерименти по екстрасензорно възприятие отсъствала такава важна характеристика като възпроизводимост и източникът на постъпване на информация (да речем в случая на „четенето” на карти) оставал неизвестен.

Създадената през 1996 г. фондация „Джеймс Ранди” дори обявила награда в размер на един милион долара за всеки претендент, който успее да демонстрира своите екстрасензорни способности в условията на лабораторен контрол. Но и до днес тази награда не е присъждана на никого.

Магията на мозъка

В последно време учените все по-често говорят за това, че екстрасензорните способности са свързани с мозъчната дейност. Проблемите за шестото чувство е засягал в своите изследвания академикът и научен ръководител на Института на човешкия мозък Наталия Бехтерева.

Изследванията, с които се занимавала Бехтерева, предизвиквали много спорове, тъй като били наистина революционни. Например тя на практика доказала, че трансовите състояния, предизвикани от медитация, помагат в търсенето на творчески решения и понякога водят до гениални открития.

Бехтерева постигнала потресаващи резултати и с пациенти след тежки психически и физически травми – при тях се възстановявали паметта, двигателните способности, умението свързано да излагат мислите си, да четат, да пишат, чувстват…

Наталия Бехтерева и колегите й учели незрящи хора да използват алтернативно зрение. Една от доброволките било момиче, на което на осемгодишна възраст злосторници извадили очите. Наталия успяла да я научи да определя цвят и да „вижда” разписанието на влаковете. Веднъж момичето точно описало външността на своята съседка по купе. Но след това пациентката се изплашила и престанала да вижда с „третото око”.

В една от серията експерименти участвало момиче на име Катя, което имало и обикновено, и алтернативно зрение. Тя сядала пред компютър и след като поставили върху лицето й плътна маска, я карали да „прочете” думите, които ще се появят на екрана. Всъщност й показвали не само думи, но и рисунки, и други обекти. Катя „прочела” всичко, което й демонстрирали.

Бехтерева признавала, че механизмът на алтернативното зрение не й е ясен докрай. Тя смятала, че някои хора са способни да „виждат” с кожата. Освен това мозъкът може да осъществява търсенето на необходимата информация с помощта на електрически сигнали.

Синестезия – област за избрани?

Още един специалист в сферата на изследването на пси-излъчването е кандидатът на медицинските науки, водещ научен сътрудник на Федералния научно-клиничен-експертен център за традиционни методи за диагностика и лечение Олга Коекина.

В лабораторията на Олга Коекина редовно идват хора, желаещи да изпитат своите паранормални способности. Служителите на лабораторията изследват мозъка им с енцефалограф и включени към него датчици. Получените данни се въвеждат в компютър, на който е инсталирана програма, регистрираща мозъчните лъчи, свързани с ритмите на главния мозък.

Източниците на тези лъчи се фиксират на снимките във вид на бели петънца. Но ако при повечето хора тези петънца са разпръснати хаотично по цялата мозъчна повърхност, то при тези, които наистина имат екстрасензорен дар, те образуват купове и освен това се построяват в една линия, която върви в посока към темето.

Според Олга Коекина способностите на отделни хора към телепатия, ясновидство или целителство може да се обяснят с това, че в процеса на еволюция ние сме развили по-добре визуалния канал на възприятие.

Затова нашият мозък е способен да превежда кожно-мускулни и някои други усещания в зрителни образи, а последните – в кинетични, или осезателни. По такъв начин някои хора са способни например да четат информацията в съзнанието на другите, чувствайки аурата им…

В психологията и психиатрията това явление се нарича синестезия. Но способността да съусещат днес притежават едва 10% от човечеството. Вероятно затова подобно нещо ни се струва чудо.

Източник: Тайны ХХ века №31