Уточниха ролята на сушата в изчезването на маите

Нови данни от разкопки на полуостров Юкатан сочат, че маите успешно са преживели първата серия засушаване.

За нея се смяташе, че е погубила цивилизацията на маите. Оказва се, че маите са изчезнали чак при втория, по-остър период на недостиг на вода, става ясно от статия, публикувана в сп. PNAS.

Като една от възможните причини за залеза на цивилизацията на маите през 800–950 г. учените посочват изменението на климата и по-конкретно сушата, която е довела до недостиг на питейна вода.

Но нейните мащаби и продължителност се оценяват различно. В началото на 2012 г. редица археолози и климатолози успели да разкрият мащабите на тези засушавания благодарение на сталагмити в пещерите в западната част на Юкатан, когато на територията на полуострова живеели маите.

Както се оказало, сушата не е била толкова силна, колкото очаквали учените – нивото на валежи по време на тези епизоди е спаднало само с 20–40%.

Този факт, както обясняват Питър Дъглас (Peter Douglas) от Йейлския университет (САЩ) и колегите му, е накарал много историци да се усъмнят в това, че сушите са могли да изиграят решаваща роля в изчезването на цивилизацията на маите.

Подобни догадки намерили подкрепа и в част от палеоклиматични данни, които посочили несъответствие между картината на най-силните суши и регионите от Юкатан, изоставени най-бързо от маите.

Екипът на Дъглас решил да провери действително ли сушите са били свързани с изчезването на маите, като изучи наноси на дъното на езерата Чичанканаб и Салпетен, разположени на територията на съвременно Мексико и Гватемала. Някога тези езера се намирали в южните райони на разселването на маите.

На дъното на езерата са се съхранили частички прашец и останки от растения, които могат да разкажат много за това, какъв е бил климатът във времената, когато са се формирали тези слоеве.

Например делът на „тежкия“ водород в растенията едновременно говори за това колко много валежи са падали на мястото, където те са расли, и за това колко вода се е изпарявала от повърхността на листата им.

Използвайки подобни закономерности, Дъглас и колегите му „прочели“ историята на климатичните изменения в южната част на Юкатан и изяснили, че нивото на валежите тук е спаднало значително по-силно, отколкото на север. Това като цяло съответства на първоначалната представа на историците за изчезването на цивилизацията, което е започнало именно от юг, както сочат археологически паметници.

Неочаквано откритие било това, че Юкатан е преживял не един, а два периода на суша, първият от които е бил малко по-слаб от втория. Първият е започнал в ранната класическа ера на маите, през около 200 г. от н.е., и е продължил няколко столетия, а пикът на втория е бил на границата на хилядолетията, в края на класическата ера.

Както показали разкопки в град Тикал, столица на Мутулското царство, жителите на полуострова са успели да се приспособят към първата серия засушавания, като създали система от водохранилища и преминали на отглеждането на царевица, която не изисква много вода.

Известно време след създаването на иригационни съоръжения и преминаването към интензивно земеделие, климатът се нормализирал, което породило изобилие от храна и довело до рязко нарастване на населението.

По-късно този „бум“ изиграл лоша шега на маите, като ги направил изключително уязвими за новите вълни суша, което и довело до изчезването на тяхната цивилизация, заключават учените.

Източник: РИА Новости