Пръстенът

Глупости, пълни глупости – отекна гласът на Йон, подкрепен от солидно количество домашно вино.

Думите бяха изстреляни към балдъзата Илеана, а поводът бе разказът ѝ за преживяванията на семейството като имигранти в Европа. Тя тъкмо привършваше поредната история за живота им в Швейцария. В покрайнините на Цюрих обитавали жилище на последния етаж, в стара сграда отпреди Втората световна война, без асансьор, строена от египетски емигранти.

В самата сграда нямало нищо мрачно. Излизайки веднъж от банята, Илеана забелязала, че е издрана точно наполовина странично от лицето до краката. На другия ден подобно необяснимо нещо се случило със сина Андрей – след взетия душ забелязали по три симетрични ранички на горната част на стъпалата.

Това, което подразни най-много Йон, бе безпричинното споменаване на строителите египтяни. Той обожаваше древната страна, „Фараон” на Болеслав Прус бе настолната му книга. На стената в коридора, преграждаща хола където седяха, висеше в рамка папирус с бог Озирис и по-точно церемонията по отваряне на очите и устата, за да може душата да отиде на съвета на Анубис. Но това бе просто фолклор. Както и че живееха в град Сибил, а през прозорците насреща тъмнееха мрачните кули на замъка на граф Дракула.

– Но, мили, сестра ми просто разказва, не е нужно да спорим – тросна се жена му Мария. Напоследък тя не спеше добре и като че безпричинно се будеше нееднократно нощем, въпреки че ставаше за работа в шест часа.

– Принцеси, извинете ме, но отивам да си лягам, простотии не ми се слушат – с тези думи Йон затвори врата на хола и така и не чу саркастичното подмятане на съпругата в смисъл, че то пък той е един умник и затова не смогват да отидат на елементарна екскурзия дори до съседна България. Илеана остана да преспи и двете жени говореха до късно. Странно защо разговорът им се отплесна към пирамидите и вярванията, че те били своеобразни врати към други светове.

Няколко вечери след това Йон обичайно побърза да си легне и хъркането му внесе смут дори в съседите. Мария загледа един лайф и неусетно заспа в хола. Стресна я някакво докосване, нещо като погалване по косата. Всъщност не знаеше дали спеше, или сънуваше.

В главата ѝ звучеше повелителен, укорително нежен глас в смисъл: „какво направи”, като името ѝ звучеше някак гръцко или египетско и тя го забрави веднага, но бе насочено към нея, в това нямаше никакво съмнение. Изгуби всякаква представа кога наистина се събуди. Притеснена и цялата в пот, почти изтича до Йон, сбута го, докато го разсъни, и му разказа видението си. Очакваше съпричастност, но вместо това той направо побесня:

– Ето резултата от приказките на сестра ти. Ако продължава с това, не я искам повече вкъщи. А е обиколила цяла Европа, съвременна жена е и магьосница в интернет. Не мога да я разбера.

Мария млъкна и реши повече да не занимава Йон със себе си, въпреки че нещото се повтори няколко пъти. След месец мъжът ѝ сам дойде на темата:

– Знаеш колко харесвам Египет. Реших да взема кредит и да се поразходим дотам. Твърдиш, че имаш ирационални изживявания. Като посетим пирамидите и магазинчетата в Кайро, сама ще се убедиш, че всичко е въпрос на бизнес. Животът днес са парите, останалото е реклама. „Елементарно, Уотсън”, както е казвал Шерлок Холмс.

Мария го изгледа с интерес, като че за пръв път виждаше истинското лице на човека, с когото делеше живота си вече 20 години. Иначе идеята за екскурзията направо я обсеби.

След умерените температури на Балканите жегата в Африка ги съсипа. Бяха излезли на лов за сувенири, но потта и мухите ги задържаха в дюканчетата с климатици. Вече половин час Мария се ровеше из дрънкулките в самотно магазинче навътре в една улица и спореше с продавача за цени, а Йон пристъпваше нервно от крак на крак – ходеше му се до тоалетна. Освен това започна да го дразни и това, че старият египтянин не сваляше поглед от жена му.

Изведнъж търговецът бръкна и извади изпод тезгяха кутийка от абанос с изящна дърворезба. Повдигна капачето, Йон се приближи и зърна забележителен пръстен, направен вероятно от скъпоценни камъни, изобразяващ скарабей, полегнал на златна халка. Смая ги филигранната изработка на рогцата отпред и страничните крачета.

Мария работеше в златарски магазин и бе виждала невероятни бижута, но такова – определено никога. Дори не можеше да предположи, че е възможна подобна изработка. Двамата така се бяха унесли , че гласът на продавача ги стресна:

– Господине, жена ви е очарователна. С ваше позволение искам да ѝ предложа като дар този пръстен. Преди много години ми го даде една циганка. Каза, че сам ще разбера кога е дошъл моментът, но за какво – така и не обясни. Сега знам, че съпругата ви го заслужава, вие също – ще сте много горд, когато другите мъже видят какъв царски подарък сте ѝ направили.

Мария изписка и веднага сложи пръстена, който лепна идеално. Йон се обърка какво да прави. На везните бяха сложени мъжкото самолюбие и обичта към жена му. За пръв път я виждаше толкова щастлива от години насам. А и наистина нямаха средства за такава покупка, вероятно нямаше да имат цял живот. Настъпиха го по болното място – вчера някакъв млад новобогаташ непрекъснато парадираше на екскурзията със златната гривна, която подари на любовницата си – колко грама, колко карата. Е, сега щеше да натрие носа на този фукльо.

Моментално взе соломоновско решение – каза, че излиза да пуши. Почти веднага след него пристъпи и Мария с блеснал поглед, стиснала кутийката в ръка. Йон забрави за тоалетната, жегата и мухите вече нямаха значение. Единственото им желание бе да се приберат по-бързо в хотела и разгледат щедрата придобивка. Мъжът дори направи нещо неочаквано за самия него – спря такси.

След първоначалната еуфория решиха да слязат до басейна. Йон тръгна пръв да запази шезлонги, а Мария разглеждаше в огледалото новия си бански, когато усети непоносима болка в пръста с пръстена. Пипалцата бяха залепнали, а предните рогца се бяха впили в кожичката и като че смучеха кръвта ѝ.

Жената се наблюдаваше как цялата побелява, постепенно става призрачна и почувства източването на вътрешната си енергия. Бе изгубила всякаква воля за съпротива. В този момент Йон се върна и всичко стана както преди. Мария панически издърпа пръстена и го запокити в ъгъла. Съпругът ѝ гледаше недоумяващо. Когато почна да му разказва, отначало я гледаше неразбиращо, а след секунди бе предишният Йон – започна да вика:

– Куп пари изпотрошихме, а ти пак измислици. Утре отиваме в Гиза – да пипнеш каменните блокове, издялани с робски труд, а не с чудеса. И ще носиш пръстена. Всъщност нека още сега разсеем всички митове.

За късмет наблизо имаше лекарски кабинет, но обстойният преглед на пръста не показа дори миниатюрна раничка. Кръвно налягане, пулс, всичко бе в нормата. Йон настоя и взеха кръв за спешен анализ. Оттам отидоха в едно от представителните златарски ателиета. Лично управителят огледа на специално увеличително устройство необикновения накит.

– Вижте, цял живот съм работил златар, като баща ми и дядо ми. Никога не съм виждал дори приблизителна уникална вещ. Уверявам ви, че крайниците са едно цяло с тялото и няма как да се движат. Не мога да си представя изработката му. Дори при днешните лазерни технологии е съмнително постигане на такова съвършенство. Вероятно пръстенът е единствен в света и струва милиони. Моят съвет е за последен път да го показвате на непознат, в противен случай животът ви няма да струва и пробит долар.

Съпрузите излязоха от ателието с треперещи крака. Решиха да минат през магазинчето, откъдето им дойде всичко на главата, но за тяхна изненада бе затворено, а на вратата висеше прашясала рогозка. По-странното бе, че според продавач на главната улица същото не е работило от месеци.

Поуспокоиха се, след като медицинската сестра им показа резултатите – всички показатели бяха нормални. Прибраха се в стаята, заключиха и кой знае защо спуснаха завесите, въпреки че балконът бе самостоятелен. Мария разтвори кутийката и семейството отново се вторачи в падналата от небето находка.

Гледаха и не вярваха. Никога нямаха особен късмет в живота, оказа се че не могат да имат и деца. А сега отведнъж – милионери. Ами пренасянето през летището? „Явно съм била превъзбудена“, помисли жената, играейки си с накита. Дори прекара рогцата по устните си. През нощта не мигнаха.

Закусиха набързо и потеглиха с рейса. Йон изпадна в блажено задоволство от честите откровени погледи на русичката любовница към пръстите на Мария. Не послушаха стария майстор и не устояха на обзелото ги изкушение.

По пътя екскурзоводката ентусиазирано обясни, че в пирамидата на Хуфу ще могат да посетят откритата предните дни за туристи нова камера. В него имало уникален барелеф на фараона, както и остатък от такъв на първата му съпруга, която хилядолетията обгърнали в тайнственост. Никъде досега не бил откриван неин образ, а за жалост и тук лицето липсвало.

Проучванията оформили три теории. Най-елементарната била, че времето е изличило част от скалата. По вероятната – древни крадци, проникнали там, са унищожили лика, за да не ги гледа и накаже, според съществуващите поверия. Като най-достоверна се смятала тази, при която следващият фараон – синът на Хуфу от първата му жена, заповядал заличаване образа на мащехата си.

Мария слушаше и се кефеше от мисълта да остане единствената на света туристка в сърцето на чудото на света, с бижу вероятно от онова време. Жестоко.

– Камерата е тясна, затова влизайте един по един. Вдясно е образът на фараона, отсреща би трябвало да е на съпругата. Не стойте дълго и не се опитвайте да снимате с мобилни телефони, тъй като следва арест.

Двамата търпеливо изчакаха всички. Първи влезе Йон, след него – Мария. В момента, когато остана сама, скарабеят се впи в пръста и тя загуби всякакво физическо усещане. Движеше се в нещо като тунел, а около нея звучеше странният древен глас от хола в дома им.

Мъжът си бъбреше с екскурзоводката, когато им направи впечатление липсата на всякакъв шум откъм камерата. Припряно се промъкнаха, а вътре – никой. Очите на младата жена щяха да изскочат от орбитите, а Йон стоеше невярващ и обездвижен. Сърцето му го накара да погледне вляво. Там се бе появил великолепен барелеф, от който с любопитство го наблюдаваше жена му.

––––––––

Това е разказ на Тоник Алексиев – благодарим му, че го предоставя на Мегавселена и нейните читатели. Надяваме се, че е успял да ви пренесе в Древен Египет и да ви докосне до мистичния му свят. Очакваме и вашите разкази на info@megavselena.com.