Похищения от извънземни: измислица или реалност?

Похищенията на хора от извънземни са феномен, който продължава да плаши и привлича вниманието на учени, ентусиасти и дори високопоставени чиновници и американски конгресмени.

Най-главният въпрос е: действително ли извънземни са похищавали хора по цял свят? Най-вероятният отговор – да, така наречените похищавани казват истината, защото вярват в това, което разказват.

Макар че достоверността на думите им е невъзможно да се провери, при повечето хора, правещи такива изявления, се наблюдавала реална психическа травма.

Това сочи, че дори да не са ги похищавали извънземни, те действително са преживели някакъв необясним опит и думите им не са просто плод на болно въображение.

Научно да се отхвърлят твърденията за похищения от извънземни, е също толкова сложно, колкото и да се докажат. Но някои учени се опитали да открият логично обяснение на този феномен.

В статията „Не просто фалшиви спомени“ в сп. Psychology Inquiry авторите издигат хипотеза, че спомените за похищенията от извънземни са продукт на мазохистично мислене и съзнателно или подсъзнателно желание на човека да избяга от самия себе си.

Но има изследователи, които смятат, че подобни разкази са реално преживян опит. Един от тях е Джон. Е. Мак, професор по психология от Харвардската медицинска школа. Той смятал, че повечето такива хора наистина са били похитени от извънземни и подложени на травмиращи и жестоки експерименти.

Работата му привлякла вниманието на стотици хора, които твърдели, че са били похищавани от извънземни. Те видели у него човек, у когото могат да открият разбиране, без да се страхуват от насмешки.

Професор Мак, починал през 2004 г., бил носител на награда Пулицър за статията „Принцът на нашите разстройства“ за Лорънс Арабски.

Историята на похищенията

Първият случай, получил известност, е за американските съпрузи Бети и Барни Хил. Те твърдели, че пришълци са ги похитили на селския път в Ню Хемпшър през 1961 г. Не им останали непосредствени спомени след похищението, но Бети започнала да се измъчва от ярки и много реалистични кошмари за това, как се намира на извънземния кораб заедно със своя съпруг и е подложена на преглед.

Психиатърът от Бостън Бенджамин Саймън провел серия хипнотични сеанси със съпрузите, по време на които те по-детайлно описали срещата с извънземните, включително похищението, прегледа и разговора на Бети с един от тях.

Художник е нарисувал спомените на Бети Хил, за които тя разказала под хипноза. Жената си спомняла как извънземно същество ѝ показало звездна карта и планетната система, от която са дошли, разположена в Зета Ретикули. Зета Ретикули е двойна звезда в съзвездие Мрежичка. По това време тя още не е била открита.
Снимка: K.i.f /CC BY-SA 3.0/Wikimedia Commons

Саймън направил извод, че те не лъжат, но тези спомени възникнали, защото подсъзнанието на Бети попълнило краткия период на амнезия от срещата с извънземните. А Барни подсъзнателно приел спомените на Бети и разказал за тях по време на отделен хипнотичен сеанс.

Друг известен случай е този с Травис Уолтън. През 1993 година бил заснет научнофантастичният художествен филм „Огън в небето“, по мотиви от книгата „Огън в небето: опитът на Уолтън“.

Предполагаемото похищение се случило на 5 ноември 1975 година, когато Уолтън и още шестима дървосекачи работели в гора в Аризона. Когато приключвали работа, гората се озарила от светлина и се появила летяща чиния. Травис от любопитство се приближил към летателния апарат и бил ранен от енергиен лъч. Останалите мъже панически избягали от мястото на събитието, страхувайки се да не им се случи същото.

Уолтън отсъствал пет дни. Той си спомнял как го заобиколили трима малки хуманоиди с много големи кафяви очи. Впоследствие той казвал, че не са го похитили умишлено. Корабът им се опитал да прелети през гората и Травис бил ранен от енергийния лъч от двигателя на кораба. Извънземните решили да се погрижат за него, но този опит се оказал много травмиращ.

За да докаже, че не си е измислил тази история, Травис се подложил на детектор на лъжата. С усъвършенстването на полиграфите той продължил да повтаря тези тестове в продължение на десетилетия, като ги издържал всичките.

Физически доказателства?

Ако похищения наистина има, то трябва да има и физически доказателства. В реалността много похитени са имали белези, драскотини и дори странни импланти в тялото.

Някои хора нищо не помнели от похищенията, но откривали издутини по тялото си. На рентгенови снимки се виждал предмет, поставен под кожата. Един от подобните случаи преживяла 37-годишната Лусия Дейвидсън, от тялото на която през 1997 година бил отстранен обект, подобен на кристал, според MUFON (Mutual UFO Network, организация на уфолозите).

Други случаи са Пат Паринелио (47 г.) и Мери Джоунс (псевдоним, 52 г.). От телата им били извадени метални предмети, които се намирали в лявата ръка и в палеца на крака. Деръл Симс, ръководител на Обществото на уфолозите в Хюстън, изпратил извадените предмети в Националния институт за научни открития (NIDS) за анализ. Те били изследвани с лазерна спектроскопия и електронен микроскоп, бил направен и металургичен анализ.

В предметите нямало признаци на каквито и да било технологични устройства или чипове. Но около тъканите, където били поставени предметите, не се наблюдавало възпаление, което обикновено възниква при поставяне на чужд предмет в тялото. Освен това във всички случаи имплантите очевидно не били съединени с нерви или нервна тъкан.

Източник: Epoch Times