Стоунхендж бил паметник секънд хенд
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27
Стоунхендж се оказал паметник секънд хенд – сините камъни (долеритовите скали), които съставят вътрешния му пръстен, първоначално били изсечени и стояли на територията на Уелс и чак след 500 години ги пренесли на територията на днешното графство Уилтшър в Англия.
Новото откритие на археолозите е публикувано в сп. Antiquity, съобщава The Guardian.
По-рано се смяташе, че сините камъни от вътрешната „подкова“ на Стоунхендж са изсечени на хълмовете Пресели (съвременното графство Пембрукшър), на 220 километра от Солсбърийската равнина, където е разположен Стоунхендж.
Но археолозите открили в Уелс, сред хълмовете Карн Годог и Крейг Росифелин, скали, които по форма и размери съответстват на долеритите от Стоунхендж. Наблизо учените открили подобни камъни, които древните строители извлекли от скалите, но оставили на място, и товарна платформа.
Бъдещите стълбове не били изсичани изцяло – скалите сами приели тази форма преди около 480 млн. години. Праисторическите строители трябвало само да забият клинове в пукнатините и да ги полеят с вода и готовият стълб излизал от породите.
© UCL
Датировката на превърнати във въглен черупки от лешници и въглени от огнища на работниците установила, че монолитите са извадени през около 3400-3200 г. пр.н.е. Каменните пръстени от пясъчник и сините камъни – централната част на Стоунхендж – били изградени през 2440–2100 г. от н.е., а първите камъни попаднали в Солсбъри през около 2900 г. пр.н.е.
„Възможно е хората от каменния век да са имали нужда от 500 години, за да пренесат скалите от Уелс в Уилтшър. Но това според мен е слабо вероятно. По-скоро камъните първоначално са използвани в местен паметник, недалеч от каменоломната. След това паметникът е бил развален, а монолитите били преместени в Уилтшър“, казва ръководителят на проекта Майк Паркър Пирсън (Mike Parker Pearson).
Транспортирането на гигантските камъни на такова разстояние се явява най-великото технологично постижение на неолита. Според изчисленията на археолозите всеки от 80-те монолита е тежал около два тона и те са били влачени на дървени шейни, плъзгани на напомнящи релси трупи.
Преместването на монолитите според учените е било ярко зрелище, привлякло множество племена от различни региони на древна Британия. В този смисъл Стоунхендж е бил паметник на обединението на неолитните общества.
